Импресии

 

...Ура!

21 Юли 2011, 12:30 (последна корекция: 23 Януари 2012, 17:52)

Искам да уча право. И ме приеха. Ура!
Казаха ми: "Сега се радваш, ще те видим наесен." Прави са сигурно. Спрях да се радвам.
Не защото ми казаха. Гледах филм, в който ставаше въпрос за мъж, осъден несправедливо. Човекът лежа в затвора около двадесет години, а накрая доказаха, че е невинен. Пуснаха го. И какво след това? Някой дали му се е извинил за пропиляните двадесет години от живота му? Съмнявам се. И той се съмняваше, че ще излезе. Но излезе. И спраях да се радвам.
Не защото излезе. Защото осъзнах, че и в България е подобно. Хората не ги съдят както трябва. Не ги съдят изобщо. Особено виновните. И какво става всъщност? Двадесет години убийци, педофили и какви ли не изроди се разхождат спокойно по нашите, българските улици, а не са в затвора. Ама те са виновни за престъпленията, просто не са наказани. Двадесет години са "осъдени несправедливо". Като онзи от филма. Само че малко наобратно. И малко по-приятно за тях. И на тях никой не им се извинява. Защото няма за какво. Иначе и те като онзи от филма имат несправедлива съдба.
И като Лазар Колев. Пет години след смъртта на сестрите Белнейски откриха нови доказателства и го намериха, убиеца. Осъдиха го с доживотна присъда преди месец. Много време след смъртта на сестрите и много съмнително сякаш.
Но аз все още искам да уча право. Искам да стана адвокат например. Като много други хора. И звучи банално.
За мен не е. Искам да стана адвокат, но не поради причината, която блазни почти всички останали - адвокатите вземат много пари. Не! Аз искам да стана адвокат, защото виждам накъде отива държавата ми. Моята държава, защото и аз като Христо Стоянов съм индивидуалист. И искам да й помогна. На моята родина.
Искам да има справедливост. Искам да участвам в нея. Да я почувствам. Да помогна на България, както тя ми е помагала. На мен, защото аз съм част от народа й. Ама оня народ, "българите от старо време". Защото съм учила историята на България и знам през какво е минала. И през какво минава сега. Дори ако се замисля, не знам дали периодите под византийска власт и под турско робство са били по-жестоки от положението, в което сме сега. Защото преди поне е имало много българи, които са се интересували от родината си, искали са да я опазят. Сега няма от какво да се спасява, но няма и заинтересувани българи. Няма никакви българи. Има хора, живеещи по принуда в България, но мечтаещи един ден да заминат в чужбина. Защото, честно, всичките ми приятели искат да си заминат от тук. За тях в чужбина са "кинтите", там е "по-якият живот". И заминават рано или късно. Не се връщат.
Но аз ще стана адвокат. Или съдя. Или каквото и да е, ще реша, когато завърша. И когато това стане, аз няма да замина. Ще остана в България и ще се опитам да й бъда полезна.
Ще докажа на всички, които сега ми се смеят зад гърба и си казват: " Колко глупаво решение да останеш да учиш тук. Няма смисъл. Ти си глупава", че не са прави. Но не по начина, по който доказаха, че Лазар Колев е виновен за убийството на сестрите. По мой собствен начин.
Защото много неща искам да се променят. Това е и причината да искам да уча право. Право. Самата дума ми звучи ненормално за България. Може би има причина право да не трябва да се изучава в България. Кой има права тук? Думата май е непозната на хората. Или е с друго значение, не оригиналното.
Но аз все още искам да се образовам в родината си. Защото не искам некролозите по улиците да са повече от плакатите на гостуващи известни личности. Не искам по улицата да се търкалят неща, които до преди това са били нужни на някого в дома му.
Искам България да се оправи. Знам, че ще се оправи! Копнея да съм жива, когато това стане. И поне един от приятелите ми да е останал тук, да не е заминал за чужбина, за да разбере, че съм била права. Че си струва в България да се учи, да се работи и да се живее.
С началото на обучението ми в университета започва един нов живот за мен. Така казват. Аз обаче казвам, че няма да е ново начало само за мен, но и за страната ми. Ще докажа, че не съм се трудила напразно. Да, трудила съм се и си изкарах оценките с пот на челото. Не като някои други, които не бутнаха учебниците си въобще, не знаят кой е подписал Ньойския мирен договор и изобщо нямат идея какъв е този договор. Това са други хора, които също ще станат адвокати някой ден. За да изкарват пари. И за да могат най-накрая да напишат на стените си във Фейсбук на латиница, че са направили уж нещо полезно.
А аз и малкото хора като мен, които ще се заемем с правото, за да върнем правата на България и българския народ, ще започнем наистина едно ново начало.
Ново начало за нас и за държавата. За бъдещето на България.
Искам да уча право. И ме приеха. Ура!  

 

 

Рейтинг: * * * * * (общо 6 гласа)

"Твоето "Ура" леко ми напомня на онова "Ура" пред което са треперели всичките врагове на България по бойните полета. Това "Ура" изричано от милиони знайни и незнайни войни борили се за благото на нашата мила родина. Поклон пред тяхната памет и пред твоя стремеж да подобриш България. И знай, че не си сама в този твой своеобразен кръстоносен поход. УРАААААААААААААА...." ~~  Г-н Никой, 19 Януари 2012, 17:49 ***
"Bravo" ~~  JK, 15 Септември 2011, 11:38 ***

Коментирай публикацията

Всички полета са задължителни!

Име/псевдоним
(до 40 символа):

 

Вашият коментар