Импресии

 

Утре

15 Октомври 2020, 7:33 (последна корекция: 17 Октомври 2020, 12:23)

Не съм. Няма как да бъда. А човек, когато не е, "онези" мисли започват да бъдат. Вече втора седмица се опитвам да обясня на себе си колко нередни неща се въртят в съзнанието ми. То моето съзнание рядко регистрира емоционалните сривове като грешки. За него това са обичайни състояния. Мене си обаче няма как да излъжа. Неподготвена влязох в ситуацията и така ще си изляза.  Което е единственото по-лошо от това да започна пак да бъда.
Новото в картинката е, че съм постоянна. В незнанието и неумението си да изляза от черната дупка на влошеното ми светоусещане. Ако светът ми все още не се е сринал, то е защото имам една единствена опора, която крепи най-нестабилната част от него.  Онова "утре".
Какво му е неясното на утре? Утре си е едно съществително с четири буквички. И да иска, то няма как да е друго. Ако разместиш съставните му, ще си загуби смисъла.  Ако ги оставиш пък, както са си, всъщност не означава абсолютно нищо.
Утре е празно обещание.
Утре е неосъществила се среща.
Утре е празна приказка.
Утре е отбиване на номер.
Утре е мъка и последвало смирение.
Утре вдъхва доверие
за бездънни разочарования.
Утре няма да е топло.
Утре няма да е студено.
Утре няма да е.
Защото утре предстои.
Но утре няма да дойде.  Никога.
Защото то също си купува билет,
който е винаги за утре.
Не стига, защото все не тръгва.
Но твоето утре го има.
То ми дава надежда.
Че пак няма да те видя.
Защото двамата няма да сме на едно място
и поредното утре.
Но поне ще ни няма заедно.  

 

Рейтинг: * * * * * (общо 5 гласа)

"Мен лично ме няма откакто се помня. Когато те срещнах, мислех, че съм се открил, но бе за кратко. След това се изгубих и така и не можах да се намеря... отново." ~~  уот евър, 17 Декември 2022, 20:56 ***

Коментирай публикацията

Всички полета са задължителни!

Име/псевдоним
(до 40 символа):

 

Вашият коментар