Проза

Какво по дяволите

03 Юли 2011, 12:19 (последна корекция: 24 Ноември 2011, 9:22)

10

One month later....

- Татко, може ли да те питам нещо?
- Казвай бързо, че имам работа.
- Ния много ли е зле?
- Какво да ти кажа. Мисля, че здравата се е чалнала. Прави разни неща и не помни. Това не е нормална епилепсия.
- Тя става вечер...
- Знам. Застава в коридора на прозореца и стои с часове. Говори на някого. На другия ден не помни.
- Татко, не е луда. Нещо сериозно й се е случило.
- Луда е! Говори на прозореца! Какво я защитаваш? И откъде знаеш, че става вечер!?
- А-а-а-а.. вчера четох до късно в кабинета и, когато си лягах, я видях.
- Кой кабинет? Аз бях в кабинета си.
- Не в твоя. Ха-ха-ха. Аз това ли казах? Не, в кабинета на...доктор Терзиев.
- Ийън, добре ли си? Не ми казвай, че хлътваш по лудата.
- Не е луда!
- Ийън?
- Не хлътвам. Случаят е интересен. Искам да се заема. Мога да си напиша курсовата работа за нейния случай.
- Прекалено си емоционален, за да се занимаваш точно с нея. А и работата си е трудна. Тук трябва сериозно наблюдение, на някой, който е с по-голям опит. Няма да издържиш. Ще дам на Стоян да се занимава с нея сигурно.
- Татко!
- Казах!
- Тя няма ли приятели? Няма ли кой да я потърси?
- Побъркана е! Какви приятели искаш да има? Май така се е родила. А и никой не посещава никого тук. Знаеш го...
- Да ама тя е различна. Не е вярно, че се е родила така! Нещо й се е случило и е объркана.
- Това не се появява така, момче! Казвам ти, по рождение е.
- Не, не е!
- Откачалка е. Престани вече да се месиш. Грижи се за наркомана и за близнаците. Те са твоя грижа. Ния остави на мен.