Лирика

Спомени

16 Май 2011, 17:44 (последна корекция: 17 Май 2011, 9:27)

*
Парк, във него пейки и листа, дървета.
Дъжд, дали било е есен, зима?
Два силуета, вървящи наникъде.
Гледащи нанякъде, мечаещи да са навсякъде.
Няма целувки, няма прегръдки.
Има смях, чуват се думи.
Разбирателство, приятелство, нещо потайно.
Момче и момиче, без чадър, без светлина.
Дали нощ не е било?
Две души, събрани на едно място.
Не случайно. Разходка, дълга и умислена.
Загадъчна, приятна. Има нещо недоизказано.
Минават часове неусетно. Прекрасна вечер.
Две ръце, почти вплетени една в друга.
На тези две тела, почти влюбени.
Пресичат се погледи, души, съдби.
Пламва нещо, но остава все така почти изказано.
Ден два, все така - усмивки и щастие.
А може би повече, никой не се интересува.
Мрачен студен ден. Момче и момиче, на раздяла.
Същият парк, същите хора, но различна е сцената. Ужасяваща.
Прирзачна, болезнена.
Минава време. Тъжно, мрачно време.
Парк, два силуета, същите. Познах ги.
Отново няма прегръдки, няма целувки.
Няма и смях. Няма разбирателство,няма мечти.
Нужда, тъга, огромно желание. Всичко това, запътено наникъде.
Безразличност, студенина, отмъщение.
Студ, без дъжд. Раздяла..и толкова.
Закъсняло признание, Холандия и край. Край на всичко.

*
В парка на пейка или пък на кея.
Срещи там, на нашата алея.
Разходките ни бяха всичко и тогава,
и сега са всичко, макар и тънещи в забрава.
Вървяхме, смяхме се и си се радвахме
все в парка, шумните места избягвахме.
Сега след време и след нашата раздяла
минавам все от там, но сякаш и природата е опустяла.
Искам пак да се разхождам в парка вечер,
но няма със кого, далеч си ти от мене вече.
Няма и къде. Не е уютен парка, даже е студен.
Мрачен е целогодишно, не е пъстър, нито пък зелен.
И мястото, където ме целуна, спомням си прекрасно.
И мина ли от там усещам мъка и боли ужасно.
Не мога да те върна, не мога с теб да бъда.
Останаха ми спомените само - най-тежката присъда.

*
Ела си тук и застани до мен.
Ела и отдели ми само ден.
Отново в парка разходи ме
и дори за кратко във очите погледни ме.
Усмихни се, аз те помня все така.
После тихо ми подай ръка.
Води ме пак, където ходихме преди.
Със теб съм, даже след това да ме боли.
Една разходка с теб ми трябва само -
да ме прегърнеш нежничко, през рамо.
Да седнем в парка, даже да мълчим.
Това за мен е споменът незаменим.
Разходките ни - искам само тях.
Боли ме, че до мен да те запазя не успях.
Липсваш ми. Това едва ли те интересува.
За теб сърцето и живота си рискува.
Ела си тук и силно прегърни ме,
а после тихо прошепни ми: " Забрави ме"

11.12.2010г.