Импресии

Силата на съзнанието

28 Април 2011, 17:09 (последна корекция: 13 Юли 2012, 11:25)

18.12.2010 година:
Събудих се с една такава нагласа, много приятна. Много хора са ми казвали - когато се събудиш кажи си, че това ще е един специален ден и ще видиш, че ще се получи. Е, аз реших да пробвам.
Преди няколко дена, аз се събудих и си казах - днес ще ми се случи нещо велико! Дори имах такива очаквания. Оставаха само 3 дена до Коледа.
Станах 7 и 30, измих се, облякох се и за половин час успях дори да стигна на училище. Там цареше предколедно настроениe, което на мен не ми влияеше. Да не говорим и за това, че изобщо не ми е приятно сред тези хора и в тази обстановка. Нищо, денят сега започваше и вещаеше много приятни емоции.
Изкарах учебните часове все някак, а и ние дори не сме учили толкова. Даже учителите бяха в едно странно настроение. Не ги виня. Аз обаче умирах от скука и нямах търпение да се прибера. Ще зачеркна това от съзнанието си, за да помня само специалните неща, които ще ми се случат по-късно. Така си казах.
Имах много неща да свърша този ден - трябваше да отида на зъболекар, след това да си подавам докоментите за книжка в КАТ, а след това - и на урок. Веднага след това трябваше да отида на коледния концерт на училището, който се очакваше да бъде "велик". Тук нещата сякаш потръгнаха - зъболекарката ми каза, че зъбите ми са си здрави и идеални. След това подадох документите и урока ми мина добре. Тръгнах към уговорената ми среща с един от малкото ми съученици, с които се разбирам, за да отидем заедно на концерта. Аз малко закъснях, но него още го нямаше, не вдигаше и телефона си. Почаках известно време, след това той звънна. Оказа се, че се чакаме на различни места. Е, това нищо не е в сравнение с невероятното чудо, което щеше да ми се случи по-късно. Намерихме се и тръгнахме заедно към операта.
Там беше още заключено и трябваше още да почакаме на студа. Нищо...
След около десетина минути влязохме и за мое щастие си намерихме места, не където трябваше, за да не ми се налага да стоя около хора, с които не се разбирам. Концертът беше наистина добър. Едно мое бивше гадже участваше, но учудващо като го гледах не ми стана гадно. Ето, сега може би нещата започнаха да стават по специалния начин.
След концерта, понеже беше и последен ден на училище преди ваканцията, се бяхме разбрали няколко човека да отидем да празнуваме някъде. Свърши концерта и някък аз започнах да губя надеждата, че ще има нещо случайно. Въпреки това не се отказах, имах силно желание да стане така, както исках, затова вярвах, че ще стане. Е, причината да започна да се съмнявам беше това, че плановете ми съвсем се объркаха. Хората, с които трябваше да прекарам специалния ми ден се оказаха едни от тези, които аз лично не харесвам. И човека, с който имах уговорка реши, че трябва да е с тях, затова аз не се противих. Просто реших да си тръгна. Мисля, че това е основателна причина да започна да мисля, че денят наистина е специален. Но по един друг начин, който на мен не ми хареса. А и честно да ви кажа, не е толкова специален понеже да ми се случват кофти работи си е по-скоро ежедневие. Затова аз очаквах този ден да е специален и не спирах да се надявам поне да завърши като такъв.
Тръгнах си сама към вкъщи и се надявах по пътя да видя някой интересен познат или някого, когото страшно много исках да видя и се надявах това да стане тези дни. Уви, стигнах почти до у нас, а нищо не се случи. Качих се отчаяна в нас и не знаех за кое по-напред ми е гадно. Майка ми ме посрещна на вратата и ми каза, че трябва да отида до магазина, понеже забравила да купи нещо. Винаги съм се дразнила, когато пращат мен до магазина в такива ситуации, но сега реших, че това е съдбовният миг, в който отново ще изляза и "нещото" ще се случи. Стигнах до магазина, но той беше затворил. Доста странно, тей като нямаше даже девет часа. Ето, сега имах причина да отида по-далеч от вкъщи, където ме чакаше изненадата ми.
Отидох до ЦБА, откъдето купих каквото трябваше и отново се запътих към нас. Нищо не се случваше, освен, че няколко пъти щях да падна. Е, пак не се отказах. Казах си , че ще се прибера и ще си пиша с някого в скайп, ще излезем и все нещо ще стане.
Прибрах се и реших първо да хапна. Докато вечерях, спря тока. Браво! Сега какво трябваше да направя? Да тръгна по стълбите и да се сблъскам с любовта на живота ми или да намеря 10000 лева случайно пред вратата. Не, след около петнайсет минути дойде тока. Пуснах компютара си, скайп нямаше. По незнайни причини точно тази вечер нещо беше се случило и нe можах да вляза в проклетия скайп. Гледах филм, след което си легнах. Така осъзнах, че нагласата или женалията на хората не могат да направят нищо. Не вярвайте в тези глупости, че съзнанието е достатъчно силно, за да промени живота ви, по начина, по който искате. А може и да е възможно, просто моето е нещо повредено. Знаете ли от къде мога да си купя ново? Дали ще е скъпо?

И за да ви покажа, че аз трудно се отказвам от подобни работи, а и съм много наивина, ще ви разкажа какво се случи през още една моя подобна, "съдбовна" вечер. Дори и аз не знам как завършва, понеже пиша в момента на събитията.
Днес е Бъдни вечер и очаквам едно голямо чудо. Да, нали такъв е празникът. А и предният път, когато писах позитивни неща, взе че ми се случи нещо приятно. Всяко чудо за три дни, след това хубавото нещо, не можа дори да прилкючи както трябва. Както и да е. Тази нощ има ток, има скайп и чудото ще се случи. Даже ми го пожелаха преди малко. Сега просто ще седим и ще чакаме.
По-рано бях малко навън на кафе. Видях едно момче, което много ми беше харесало преди време и се зачудих дали да не го заговоря. Не го направих, а може би това беше потенциалното ми чудо. Хм...
Прибрах се и ще вечвям със семейството ми. Баба е тук, което много ме радва. Отивам да се чукна с тях. Хи хи :)
Не отричам, че силно се надявам нещо да се случи и да промени живота ми, тей като иначе мога да умра от скука. А ако това не стане по това време на годината, кога?
Чакам и чакам, и чакам...

22.04.2011година: Аз все още чакам... не губя надежда, да не си помислите нещо!
23.01.2012 година: Да обновя информацията. Още няма промяна, чакам си. Само че започнах съвсем да губя вяра. Това с позитивното мислене май ще се окаже BULLSHIT!
13.07.2012 гоина - половин година по-късно мога да кажа, че има напредък. Вече вярвам в силата на съзнанието и знам, че е наиситна голяма. Абсолютно всеки път, когато си мисля нещо лошо, което може да се случи - то се случва. Явно наистина съзнанието прави страшна работа, жалко обаче, че при мен работи наобратно и предизвиква само оново, от което се страхувам, което не искам да се случи. Надявам се да е само при мен така....