Лирика

Край или начало

21 Октомври 2014, 9:30 (последна корекция: 08 Септември 2018, 18:37)

Всичко приключва един ден.
Краят обаче не винаги е тъжен.
Лятото свърши, но започна щастието.
Сега есента си отива, но слънцето остава.
Хубавото меко слънце и ти. А понякога и щастието.
Усещането, че доброто предстои.
Една материализацията на хубавото бъдеще.
В усмивка.
Само че в твоята усмивка.
Не знаеш, че те обичам.
И аз не знам.
За пръв път го почувствах след малко.
Или преди много.
Многото от вечерта, в която те докоснах.
Същото много от деня, когато Ти!
Твоите очи срещу моите.
Моите устни до твоите.
Ръцете ти, държащи моите.
Близко, близко до мен.
Защото Ти...!
И трябва да си Ти.
Защото съм аз.
А аз заспивам с мисълта за теб.
Събуждам се с нея.
И искам да я прегърна.
Не мисълта. Усмивката ти.
Искам да е винаги до мен...
...за да не ме оставиш никога.
И всеки следващ ден. Дори и след това.
Но това между нас не е любов.
Това е видео. Видеото на мечтите ми.
Което е трейлър на живота ми.
А ти – премиера на щастието.
Защото си саундракът на живота ми.
От края на лятото.
Вероятно до края на дните ми.
Или болезнено повече.
Да, всичко приключва един ден.
Но, когато любовта ни си отиде,
ще е дойде нещо по-силно.
А сега...
Сега започвам да те искам винаги, а после повече.