Your public privacy

4

04 Юли 2013, 6:04 (последна корекция: 04 Юли 2013, 6:04)

Джейн току що се беше нанесла в новата си квартира. Беше изтощена от дългото и изморително преместване, което продължи близо два дена. Беше се изтегнала на фотьойла с крака,качени на таборетката,и се наслаждаваше на чаша горещ шоколад.
Тя много обичаше горещ шоколад, не заради вкуса или аромата,нито заради консистенцията-тя просто обичаше горещ шоколад, защото йнапомняше за уюта на родното огнище и за щастливите моменти от детството й. А те не бяха никак малко.

Джейн си спомняше за част от тези момнети и за топлината на родния дом, докато допиваше горещия шоколад. Празната чаша я върна обратно от света на спомените в реалността, в новата й студена квартира в големия град, където се беше преместила току що. Това беше необходимо, защото беше получила така бленуваното повишение, което чакаше прекалено дълго време, даже твърде дълго.

След като отпи последната глътка от шоколада и излезе от носталгичния транс по отминалото детство, Джейн реши да си легне. Тъкмо се приготвяше да се потопи в прегрътките на завивката, когато чу странен, наподобяващ шептене, шум от кухнята. В началото този шум я стъписа, но после реши, че просто не е свикнала с новото място и съзнанието й си прави шеги с нея. Все пак цял ден беше на крак и беше доста изморена, а и вече беше късно. Затова тя реши да не обръща внимание на шума от кухнята и да легне да се потопи в прекрасния свят на сънищата. Свят, в който тя отново можеше да се върне във времето, когато беше истински щастлива и безгрижна, а именно в нейното детство. Тя си легна и се опита да заспи, но шептенето периодично се повтаряше. Тя реши да провери откъде идва този шум. Възможно ли беше някой от нейните приятели, които й помагаха с преместването, да й е погодил някоя безвкусна шега?
Джейн излезе от спалнята и отиде до кухнята, откъдето идваше и шумът. Със светването на лампата тя видя, че прозорецът е отворен и вятърът си играеше с листата на тополата пред апартамента й, която сякаш й нашепваше нещо.Джейн не си спомняше да го е оставяла отворен и го затвори, възспирайки приятната прохлада на лятната нощ да влезе в апартамента й. По този начин спря и шептенето. Джейн отново се върна в топлата прегръдка на завивката и заспа.
Събуди се посреднощ с някакво странно усещане – чувството, че не е сама в стаята. Това не беше нормалното потрепване, което човек изпитва, когато бива събуден от кошмар. Това беше някак си непознато. Тя имаше чувството, че някой я наблюдава. Тогава Джейн пак го чу - оново шептене на листата на тополата, разлюлявани от вятъра. „Но как е възможно?” – помисли си тя – „Нали затворих прозореца на кухнята?” Тогава тя се пресегна, светна нощната лампа и отиде до кухнята. Прозорецът беше широко отворен. Не беше открехнат като първия път. Джейн се опита да го затвори и тогава видя, че машинките за счупени. Нима чувствтото, че не е сама, че някой я наблюдава, чувството, с което се събуди, беше оправдано? Нима беше реалност, а не плод на лош сън? Нима в квартирата й бе влязъл крадец? Още в първия й ден като наемател. Какви бяха шансовете? Едно на милион, на милиард? Джейн бързо се отърси от тези мисли и се пресегна към кухненския плот. Взе един голям нож и излезе бавно от кухнята, нащрек за евентуалния натрапник, готова да се защитава с цената на всичко. След като премина през коридора и провери банята, тя се отправи към стаята си. Пристъпвайки бавно, Джейн се замисли, че светлината от нощната лампа е много слаба и е възможно някой да се е спотаил в сенките до вратата на терасата. Осъзнавайки това, тя скри ножа в ръкава си и тръгна към леглото с нормална крачка. Вече се развиделяваше и тя успя да различи човешки силует, спотайващ с в пердетата до вратата на терасата. Без да каже и дума, тя се нахвърли върху него и нанесе два-три удара с кухненския нож. Силуетът се свлече безмълвно. След като се убеди, че безжизненото тяло вече не я застрашава, Джейн бавно се отдалечи от него и светна лампите. Тогава видя гледка, която я разтърси из основи. На таборетката до леглото й имаше табла с чаша прясно приготвен горещ шоколад, малка вазичка с едно цвете и порцеланова чинийка с две кифлички. Кифлички като тези, които правеше майката на най-добрия й приятел тогава, в онези хубави години на нейното детство. Тогава тя се приближи до окървавените завеси с трепереши ръце и препускащо сърце. Момичето отмести завесата и страховете й се превърнаха в стопроцентова реалност. На пода до вратата на терасата лежеше бездиханното тяло на Брайън, приятелят й от детинство. Той бе единственият човек, когото тя можеше да нарече истински приятел, и да е сигурна, че винаги може да разчита на него. Вярно - в последната половин година не се бяха чували доста често, но това не пречеше на тяхното приятелство. А сега той лежеше бездиханен там, на пода, до вратата на терасата, под окървавените завеси. „Защо, по дяволите, се спотайваше в тъмното посред нощ?!” – простена тя. И тогава започна да сглобява пъзела. Сети се как му беше ядосана на приятеля си, понеже й отказа да й помогне с пренасянето, нещо толкова нехарактерно за него. А той просто е пропътувал разстоятнието до родното им градче и обратно само за да може да вземе от домашните кифлички на майка му. После се досети, че някой от приятелите й, които й помагаха с преместването, са знаели за намеренията му да я изненада с закуска в леглото и по този начин да се извини, за това че не беше я търсил половин година. Затова са оставили и прозореца на кухнята отворен. Малко преди съмване Брайън се беше качил по пожарния изход до въпросния прозорец и, решен да осъществи изненадата на всяка цена, беше разбил машинкакта на прозореца. Подготвяйки изненадата, той я беше събудил и понеже беше прекалено рано, той бе решил да се скрие и да изчака тя пак да заспи.

След като осъзна всичко това, през главата на Джейн започнаха да препускат всякакви мисли. В крайна сметка тя реши да опише случилото се и да сложи край на живота си. Не я беше страх от законовите последствия от извършеното, просто нямаше да може да живее с мисълта, че беше погубила най – близкия си човек след семейството. Всъщност за нея той беше част от семейството. След като описа накратко случилото се, тя стисна здраво ножа и посегна да си пререже вените. Тогава тя чу Брайън. Чу го как я вика по име, как изрича думите – „Ставай, поспаланке!.” Усети приятния аромат на домашните кифлички и горещия шоколад. Тогава Джейн отвори очи и видя приятеля си да седи до леглото й с поднос в ръце и на него чаша горещ шоколад, малка ваза с цвете в нея и две домашни кифлички. Осъзнавайки, че всичко е било лош сън, Джейн скочи и прегърна Брайън, като за малко да разсипе подноса с закуската. Сънят й бе толкова плашещо истински, че тя още не можеше да повярва, че е било само сън. Момичето прегърна приятеля си отново, като го стисна толково силно, че на него му беше трудно да диша. Джейн затвори очи и се наслади на този миг в прегръдката на най – добрия си приятел, когото до преди малко мислеше че е загубила завинаги и то по нейна вина. И точно в този момент тя усети някаква странна болка в лявата си китка, тази чиито вени бе прерязала в съня си. Джейн отвори очи и видя следите от дълбоки прорези на същото място. От апартамента й нямаше и следа. Тя се намираше в някаква непозната стая и облицовани стени и под. Тогава Джейн осъзна, че сънят бе реален.
И.Г.

Рейтинг: * * * * * (общо 2 гласа)