My Public Privacy
Проза
"Ако означава много за теб"
17 Юни 2013, 9:03 (последна корекция: 11 Февруари 2014, 8:37)
Нощта беше тиха. Дъждът тъкмо беше спрял, вятърът отихваше. Ванеса се приготвяше за сън, понеже имаше изпит на следващия ден. Знаеше обаче, че няма да заспи веднага, затова взе лаптопа си и пусна музика. Макар да минаваше полунощ, тя не се съобрази със съседите, нито с родителите си. Те живееха в края на града, но все пак къщата им беше заобиколена от други такива и съседи не липсваха. Беше се случвало да се оплакват от силната музиката, но до скандали никога не се стигаше. Всички бяха приятелски настроени един към друг и това правеше живота някак по-приятен.
We came as romans зазвучаха, а Ванеса си припяваше тихо. Баща й почука на стената от съседната стая, макар да знаеше, че ефект няма да има. Момичето не намали музиката, дори не отрази почукването. Взе бележката, която стоеше до телефона и се замисли.
„Какво толкова? „ помисли си тя и посегна към лаптопа. Отвори скайпа си, погледна бележката отново. На нея беше написано „meyoualwaysright” . Тя посегна към клавиатурата, после прибра ръката си. Замисли се отново. След около минута хвърли бележката на леглото, а съдържанието й записа в търсачката на скайп. Излезе й профилът на Илиан Денев. Тя натисна “добави”, след което веднага спря музиката и затвори лаптопа.
Легна в леглото си и взе записките за изпита, за да ги прегледа.
Денят дойде толкова бързо, Ванеса имаше усещането, че не е спала изобщо. Погледна навън и се усмихна на слънцето. То грееше много силно, беше така ярко. Сякаш досега тя никога не беше забелязвала колко е топло и нежно. Изми се, след което закуси. Майка й още спеше, баща й й пожела успех и я изпрати до вратата.
Ванеса чувстваше, че денят ще е хубав и вярваше,че това ще й помогне за изпита. Подрани малко, затова имаше време да обсъди последните клюки с най-добрия си приятел Цецо. Тя нямаше много приятелки, защото имаше особено мнение относно момичетата. Предпочиташе мъжката компания, което понякога дразнеше околните. Дали завиждаха, дали я намираха за странна – никой не знаеше. Факт беше обаче, че момичетата я гледаха накриво.
- Знаеш ли, че май ще можем да препишем? Мисля, че ще ни пази само асистентката.
- Това ще е прекрасно. Мисля, че не съм подготвена достатъчно...
Късметът наистина беше на нейна страна този ден. Паднаха й се темите, които знаеше, и дори не се наложи да преписва. След изпита се уговори с Цецо и Мартин да излязат да купонясват вечерта.
Прибра се по обяд и отново пусна музиката си. Това бяха моментите, в които се чувстваше най-добре, сякаш преоткриваше себе си в песните на любимите си групи. Този път усили много повече от предния. Баща й и майка й бяха на работа, само кучето й я чакаше в двора, готово за игра. То не възразяваше – силната музика сякаш дори му харесваше. Нямаше кой да й прави забележки, затова тя усили колкото й харесва и пусна каквото и беше на сърце.
Ванеса взе топката на Рок и му я хвърли. После извади телефона си и се обади на единствената си близка приятелка Даяна, за да се уговорят за вечерта. После чете вестник, ми чинии, полива цветя и какво ли още не само за да изчака да мине повече време, преди да пусне лаптопа си. Успя да се въздържи час и дванадесет минути, след което зачака нетърпеливо той да зареди. Скайпът й се пусна автоматично и тя затвори очи. Изчака няколко секунди така, след което погледна към известията. Нямаше нови такива, което не се отрази на лицето й. Сякаш й беше все тая какво ще види, макар че беше очевидно, че очакваше нещо определено.Тя затвори лаптопа си, спря музиката и пусна телевизора. Занимаваше се с кучето доста дълго време, а след това реши да поспи.
Събуди се привечер, когато баща й се прибра от работа.
- Как мина изпитът, Неси?
- Мисля, че отлично, тате. Ще видим. Къде е мама?
- Ще закъснее. Познай какво съм ти измислил за вечеря?
- Ами....
- Печена рибка на скара, ще направя от специалните картофи и майка ти е решила да прави „Тирамису”. Мисля и за онзи сос, как се казваше...
- А аз мисля, че, когато ме питаш, все пак трябва да ми дадеш няколко минути да пробвам да отговоря. Звучи много вкусно! Започвай, че ще излизам към десет часа.
- Добре. Брат ти звънял ли е?
- Не, той нали утре си идва?
- О, да. Вярно. Разходи Рок и полей цветята след това.
Ванеса се засмя – баща й дори не беше забелязал, че тя вече беше свършила половината домакинска работа.
Неси повика кучето, след което излязоха на разходка. Отидоха в парка, където имаше специална клетка за кучета, за да пусне Рок да тича свободно. Кучето бе кръстено на стила Рок, понеже в дома на Ванеса основно това се слушаше. Рок беше от малък при тях, може да се каже, че беше закърмен с тази музика.
Братът на Ванеса – Константин – беше женен отскоро. Живееше в чужбина с жена си и посещаваше родителите си при всяка удобна възможност. Такава предстоеше, понеже беше лято и идваше време за почивка. Често обаче плановете му се объркваха.
Ванеса пусна Рок и седна на пейката до Симеон, който също беше там с двете си кучета.
- Как върви ученето, дългокоске?
- Добре, имам още няколко изпита и после ще си почина най-накрая.
Двамата се заприказваха, докато чакаха кучетата да се наиграят. Симеон беше бивш колега на майката на Ванеса, който беше близък приятел на семейството.
Неси се прибра към осем и половина. Веднага се запъти към лаптопа, който беше окопиран вече от баща й.
- Ей сега се махам, исках да видя рецептата за онзи сос, който майка ти харесва.
- Не се притеснявай.... – каза тя подозрително и започна да наднича зад баща си. Опитваше се да види скайпа си.
- Трябва ли ти нещо? – подсмихна се той.
- Само малко...ей така...ъм... – тя хвана мишката и отвори скайп. Видя, че има ново известие, отвори го и изражението й се промени коренно.
- Ще оставиш ли баща си вече да се учи да готви?
- Да, да! – каза момичето засмяно и целуна мъжа по челото.
Ванеса смени диска в уредбата и отново усили музиката.
- Майка ти ще ни изхвърли, когато се прибере – изкреща Миро, бащата на Ванеса, за да бъде сигурен, че тя ще го чуе. – Какво е това всъщност? A week to remember?
- Asking alexandria, татко! Всеки път за тях ме питаш. Научи ги вече! Да не говорим, че не е „ А week”, а “А day to remember”…
- Имаха една много хубава песен май. Дали беше тяхна....дето нещо се пееше за...
В този момент влезе Румяна, жената на Миро и майка на Неси. Тя веднага намали звука на уредбата.
- Тези крясъци се чуват чак в магазина.
- Мамо, това е изкуство, не крясъци.
- Да, да, аз не ценя това изкуство обаче. – подсмихна се тя, след което прегърна дъщеря си и я попита как е минал изпитът й.
След около час семейството седна да вечеря. Смяха се, всеки разказа как е минал денят му. Обади се Константин, братът на Ванеса - оказа се, че отново е отложил пътуването си.
Когато Неси се нахрани, започна да се подготвя за излизане. Всъщност тя не губеше много време в гримиране и подобни глезотии. Смяташе, че хората трябва да бъдат естествени.
Пред вратата вече я чакаше Даяна.
- Веднага усещам, че си в добро настроение. Да не би Виктор да ти е писал?
- Виктор? Не, знаеш, че вече не се занимавам с него...
- Може да повторите последната вечер, знам ли...
- Не, никога. Толкова ми писна да ме търсят само за това. Аз не съм...
- Така е, но пък си сама от бая време. Направи вече нещо. Ще се разбием тази вечер, друго не мисли. Каква е причината все пак да си в такова настроение?
- Баща ми готви...
- Честно? Защо не ме покани?! Обожавам манджите на баща ти!
- Беше изненадващо за всички ни. Знаеш ли, че почти го навих за концерта в Букурещ?
- Бъзикаш ли се?! Оле, Нес, това ще е супер яко! Ще има страхотни банди.
- Не се радвай толкова, още не е сигурно. Каза, че ще помисли.
- Баща ти е върха!
-Да... А кой ще свири днес в „The guitars”?
- Мартин каза, че ще провери и ще ми каже като се видим. Междудругото видях Ильо и Емо по-рано в парка. Откакто се подстрига наистина е станал много як.Нищо чудно, че преди му се кефеше.
- Ильо ли? Къде?
- До паметника. И Катя беше с тях. Май и бившият ти беше, но не съм сигурна.
- Сигурно ушите на Емо са го закривали и заради това…
Момичетата се разсмяха и застанаха на спирката да чакат приятелите си. Извадиха една саска и я запалиха. Точно навреме дойдоха и момчетата.
-Без нас, а?
- Вие нали имате?
- Имаме, но все пак... Това са принципни неща, Даянке. Днес ще свирят „Believers down”. Ще е голямо парти, даже май е текила вечер. Нали сме там?
- Там сме, да!
Четиримита изпушиха, каквото имаха, и се запътиха към клуба. Често ходеха там, понеже беше едно от малкото места, където пускаха музиката, която харесват.
Прекараха си наистина добре. Пийнаха си стабилно и се прибраха към три часа сутринта.
Когато Неси наближи дома си, се сети за известието в скайп, и направо се затича. Отключи вратата и влезе директно в банята. След като си взе душ, веднага пусна лаптопа си. Баща й я беше усетил и веднага почука на стената, за да я предупреди предварително за музиката. Тя чукна обратно и зачака зареждането на скайпа си. Дори не помисли за музика. Неси отвори последните си съобщения и там беше той - чаканият ред, който гласеше: „ ??? „
Момичето веднага сложи слушалки на ушите си и пусна музика, усили до дупка. Стана, наля си вода и дълго мисли какво да отговори на съобщението на Илиан, когато той се върнеше на линия. Тя оправи леглото си и седна пред лаптопа отново. С голяма изнена осъзна, че Илиан вече е на линия. Забрави всичко, което беше мислила по-рано, и написа най-елементарното: „Здравей”. Усмивката веднага се появи на лицето й.
- Здравей. Как си? – беше съответният отговор.
- Добре, ти? – Неси изчакваше поне по три минути, преди да отговори, за да не изглежда отчаяна. Това си беше нейната тактика. Тя погледна снимката на профила си и се успокои. Беше черно-бяла и трудно се разпознаваше, че е тя на нея.
- И аз добре, нещо не ми се спи. Познаваме ли се?
- Не знам, предполагам да.
- Какво точно имаш предвид под „предполагам”?
- Намерих скайпа ти, написан на листче в портмонето ми и реших да ти пиша, за да разбера все пак кой си.
- Интересно :) - Илиан сложи усмивка, което се хареса на Ванеса. Тя винаги анализираше всичко,което й се казваше и пишеше повече, отколкото трябва. Преди да се зарадва обаче тя погледна снимката на профила на момчето, която беше с приятелката му. Скри я и се върна към чата.
- Нали :) Ще ми пратиш ли снимка?
- Да, един момент.
Моментът сякаш беше повече от час, макар да беше всъщност само минута и тридесет и четири секунди. Неси веднага прие снимката и зачака. Когато я получи я отвори плахо – усмихна се на това, което видя, но не беше никак изненадана.
- Ха-ха-ха :)
- Какво? Сети ли се кой съм?
- Да...
- Дай твоя снимка тогава.
- Мога просто да ти кажа коя съм.
- Така няма да е интересно.
Ванеса дълго търси снимка, която да прати. Искаше да избере най-хубавата, но и най-небрежната. В същото време търсеше снимка от приблизително онова време, в което Ильо я е виждал, за да я познае лесно. Най-накрая хареса снимка и я прати.
- Несита! Ха-ха-ха :D
- Неприятна изненада?
- Доста приятна бих казал.
- Радвам се.
- Но не знам кое е по-изненадващо – фактът,че не очаквах да си точно ти или това, че си имала скайпа ми в портмонето си. Не мисля, че някога съм ти го давал.
- Ха-ха-ха... да, знам, че не си...
- И....?
- Когато ходих с Димитър бях те харесала. Взех ти скайпа веднъж, като бях у тях, ей така, за да го имам...
- И ме намираш чак сега?! Това е било преди не по-малко от три години. Jeееsus!
- Ами... сега го намерих.
- Трогателно е,че го пазиш още.
Навън се съмваше, а двамата не спираха разговора си. Сърцето на Ванеса се беше разтуптяло толкова силно, че тя си мислеше, че го чува, въпреки звука, бумтящ в слушалките. Отдавна не се беше чувствала така и не искаше този момент да свършва.
Пишеха си съвсем общи неща, нищо толкова важно. За нея обаче всяка дума беше от значение.
Тяхната история беше доста кратка. Всъщност такава дори нямаше. Илиан беше единият китарист на местната рок-група„ Me, you –always!”, с когото тя се бе запознала чрез другия китарист – Димитър, нейното бившо гадже всъщност. Те бяха си разменяли само две-три изречения и присъстваха на един купон заедно след концерт на групата. Нищо повече. Тя го беше харесала още тогава, но ходеше с приятеля му, нямаше какво да направи. Всъщност това привличане беше една от причините тя да се раздели с Димитър. След това обаче нямаше как да се нахвърли на приятеля му. Когато спря да го вижда, нещата утихнаха и... сега сякаш всичко започваше отначало.
Чатът им приключи в пет и половина сутринта. Ванеса си легна и макар че й се спеше, заспа чак след час, когато майка й ставаше за работа.
Събуди се с усмивка, неосъзнавайки реалната причина, скрита зад нея. Неси беше засякла Илиан два пъти предната седмица и един път тази. Отдалече, съвсем за малко, но не спираше да мисли за него оттогава. Лошото беше, че е с вързани ръце, понеже знаеше, че той има приятелка от много време. По-лошото беше, че много харесваше Катя – гаджето на Илиан. Не я познаваше, но й беше много симпатична, което беше нетипично за натурата й.
Целият ден на Ванеса мина в мисли, свързани с Илиан. С това какво са си писали, какво й е казал. Сякаш помнеше всичко – дума по дума, усмивка по усмивка – всичко, абсолютно всичко, което той й бе написал, беше в ума й.
Даяна посети приятелката си, пушиха малко и гледаха филм. Неси нищо не й каза за Илиан, защото прецени, че няма смисъл.
Когато Даяна си тръгна след вечеря, Ванеса влезе в скайп. Илиан не беше там. Писаха й много други хора, но тя не прояви интерес. Знаеше,че Илиан повече няма да я потърси, защото винаги ставаше така. Въпреки това тя остави скайпа си включен. Надеждата умира последна.
Пусна си филм. Ванеса напоследък гледаше все романтични филми – понякога я караха да се чувства зле, че е сама, но в други моменти й вдъхваха надежда, че все някога ще намери точното момче. Вече не искаше връзки за по месец – два. Само закачки. Не! Тя искаше нещо сериозно, искаше да може да разчита на някого, да заспива и да се буди в прегръдките на момчето, което обича.
Когато филмът й свърши, вече минаваше полунощ. Майка й още не спеше и тя отиде при нея. Поговориха си за плановете за лятото , за изпитите на Ванеса. След това Румяна си легна.
Неси пък тръгна да изключва лаптопа си, когато погледна, че има пропуснат разговор в скайп. Помисли, че е брат й, който беше отложил за пореден път идването си с няколко дена, поради извънредна командировка.
Остана приятно изненадана обаче. Имаше пропуснато повикване от Илиан. Докато се чудеше как да постъпи, видя, че има и съобщение от него.
- Извинявай, Нес. Стана неволно.
- Няма проблем – отговори тя механично и веднага се замисли. Знаеше, че за да й звънне, трябва да е гледал профила й , което я зарадва.
- Виждам, че не съм те събудил.
- А, не, не ми се спи нещо... – отговори тя, макар че очите й се затваряха.
Отговорът на Илиан се забави. Ванеса беше се задрямала пред лаптопа, но се събуди след около двадесет минути и видя, че е писал.
- На мен ми се спи, ама съм уж на купон. Умирам от скука и постоянно дебна да спирам чалгата...
Ти какво правиш?
Ванеса веднага забеляза, че разликата между двете съобщения е пет минути. „Значи е видял, че не му пиша, но е продължил! Има интерес!”. Зарадва се и се замисли какво да му пише. Искаше й се да каже, че мисли за него, но беше прекалено банално и глупаво. В същото време вярно.
- Сигурно е трудно...чалга – ужас. Аз гледах филм – написа „гледах”, за да не остави възможност той да й каже, че ще я остави, за да не й пречи да гледа. Всичко премисляше по два пъти – Като ти е скучно защо не се прибереш?
Ванеса почака за отговор около три минути и отново се отнесе . Този път беше сложила лаптопа до себе си и беше включила звука на съобщенията, за се събуди, ако Ильо отговори. Дори не знаеше защо го прави. Откога беше този интерес? Какво всъщност ставаше?
- Нямаш представа какво е. Не тръгвах досега, защото чаках един пиятел, иначе трябва да си ходя сам, но май това вече не ми пречи. Хайде, ще ти пиша от нас, като се прибера :)
Ванеса се зарадва, че е прочела съобщението навреме. Хареса й последната част. „Значи иска да продължим да си пишем!”. Погледна часа – беше два сутринта. Щеше да става рано, понеже имаше работа в университета, но това не я спря. Тръгна да му отговаря, но той излезе извън линия. Пусна си музика и реши, че ще чака.
Чака дълго, мина час. Заспа и се събуди от алармата си в седем и десет.
Погледна към лаптопа, който се беше изключил. Включи го нетърпеливо. „Видял е,че съм извън линия и не ми е писал. Или се е прибрал късно и не е сядал изобщо на компютъра...” бяха мислите в главата й. Когато обаче отвори съобщенията си, видя следните два реда от Илиан:
- В нас съм най-накрая. Няма да повярваш как стигнах до вкъщи.
Ти май си заспала? Лека, сладурано :*
Неси остана с отворена уста пред монитора. „Писал е отново два реда. Мисли, че съм сладурана и дори и е пратил целувка. Сигурно е бил пиян...но все пак!”. Почувства се наистина щастлива.
Денят щеше да бъде светъл, по-хубав от предните. Много по-хубав! Закуси, облече се и тръгна към университета.По пътя видя една своя колежка.
- Нес! Какво стана? Колко имаш?
- Не знам, нали чакаме резултатите...
- Те излязоха вчера през деня – пишеше го в общата група.
Ванеса започна да се смее. Толкова беше обсебена от мисли за Илиан, че беше забравила за резултатите от изпита си. Явно нещо наистина ставаше... Тя влезе веднага в сайта на университета, за да види оценката си – през телефона, разбира се. Имаше отличен, което я зарадва, но веднага след това превключи на друга вълна и се въодушеви за нещо съвсем различно.
Свърши работата си и се обади на Даяна.
- Звъниш ми през деня?! Без да сме се разбрали?! Какво се е случило???
- Не се прави на интересна. Искаш ли да отидем до мола, да пафнем малко, после да се обадим на момчетата и да отидем в “The guitars” ?
- Сега ли?
- Да.
- Луда ли си? Не мога да повярвам…
- В настроение съм! Имам шестица на изпита.
- Интересно! Ами добре, ела ме вземи след час.
Момичетата обиколиха целия мол два пъти, накупиха си по няколко неща и се срещнаха с Мартин и Цецо. Ванеса искаше да сподели всичките си емоции на Даяна, но беше малко суеверна. Беше я страх да не урочаса нещата, а и Даяна понякога не я разбираше, затова и не посмя да спомене Илиан.
Цецо твърдеше,че успешно взетият изпит е много важен повод да пият, затова се събраха в тях. Купиха си водка, уиски и текила и от малко събиране нещата се превърнаха в прилично голям купон. Накрая бяха над десет човека. Така и не стигнаха до клуба.
- Несенце, трябваше да дойдеш до „гамазина” – каза Даяна след като се върна от поредното презареждане от денонощния магазин.
- Защо? Да не е имало безплатна трева – момичетата се смяха около десет минути на това изречение. – Така де, какво видя там?
-А, да. Димитър беше там с Катя. Попита за теб и каза да ти предам поздрави. Щял да ти се обади тези дни.
- Сериозно?! Уау...
- Май го искаш още, а? – двете пиха до дъно.
- Не, но е много неочаквано. Бил е с Катя?
- Да. И Ильо.
- Илиан?! Защо не ми каза по-рано?
-Каква е тая реакция? Спокойно...не знаех, че ти пука. А и не се ли подразбира, че и той е там? Абе какво те интересува той? Важен е Димитър. Обади му се. Даже още сега!
- Не... за какво?
- Не знам, ей така – Даяна взе телефона на Неси и набра Димитър. Телефона му обаче вдигна Илиан. Когато чу „ало” Даяна подаде телефона на приятелката си.
- Ало-о-о! – изкрещя тя, като се опита да удари леко Даяна по главата със свободната си ръка.
- Много е шумно. Някакво парти ли изпускаме?
- Ильо? На теб ли сме се обадили – може би от алкохола, може би от огромното притеснение, което усети, щом разбра с кого говори, Неси забрави, че всъщност няма дори номера на Илиан.
- Не, не. На Димитър – нали него тъсрсите? Той е в магазина и си остави телефона в мен. Без да искам вдигнах, докато гледах едни снимки, извинявай. Как е там?
- Много е заб...ре – не може да реши дали иска да каже „забавно” или „добре”.
- Какво е?! Зебри?
- Ам...обърках се. Аз....
- А, ето го Димитър! Давам ти го. – момчето подаде телефона.
- Хей, мъниче! Мислех да ти пиша по-късно. Даяна каза ли ти, че ти пратих поздрави? Купон ли има, чувам музика?
- Да, събрали сме се в Цецо – Неси дочу Даяна, която крещеше от терасата „Покани ги!”. - Ако искате елате...
- Ние записвахме нова песен днес. Ще стане ужасно яко! Ще се прибираме, че Катя и Ильо искали да останат двамата. Обаче може да се видим тея дни?
- Пф...
- Това не ли е?
- Не за кое?
- Попитах искаш ли да се видим тези дни.
- А, аз...ами...Да, естествено. Пиши ми. Айде за сега. – тя затвори телефона и взе бутилката с водка.
Затвори се в спалнята на родителите на Цецо и се замисли. Осъзна, че всъщност радостта й е напразна и че Катя все още съществува и все още е приятелка на Илиан.
Събуди се сутринта в прегръдките на Даяна.
- Диди! Дидке!- сръчка я веднага.
- Кво? – едва промърмори тя.
- Защо сме още тук?
- Не знам...май бая сме се омазали снощи. Хайде да тръгваме.
Момичета се прибраха и веднага легнаха да си доспят. Ванеса се събуди чак към шест вечерта. Пусна компютъра си и реши да не гледа въобще профила на Илиан. Това беше обаче първото нещо, което погледна – дали Ильо е на линия. Е, беше.
Знаеше, че няма да й пише – отиде да разходи кучето. Когато се прибра завари баща си отново на компютъра.
- Сега каква рецепта търсиш? – каза леко подигравателно тя.
- За щастлив брак – отговори той.
Ванеса се загледа в монитора – баща й избираше пръстен за майка й. Стана й мило. Дори не забеляза, че има пропуснати съобщения. Излегна се на леглото и пусна музика.
- Ето я песента ми! – изкрещя Миро.- Коя е?
- The ballad of Mona Lisa.
- We came as Romans?
- Татко...това са Panic at the disco.
- Аз ти казах, че са те – не беше казвал такова нещо.
Двамата се засмяха.
- Илиан Денев ти писа.
- Какво? Сериозно ли?
- Да, прати ти сърце.
- Татко!
- Каза, че те обича.
- Оф....
- Шегувам се.
- Разбрах... – Неси се зави през глава с одеалото.
Миро стана от компютъра и усили музиката. След около петнадесет минути Ванеса взе лаптопа си. Видя, че има три пропуснати съобщения. Дори не ги отвори.
След час Даяна й прати снимки от предната вечер и Ванеса чак тогава погледна другите съобщения. Сърцето й щеше да изхвръкне, когато видя, че Илиан наистина й беше писал.
- Как беше купонът?
Ванеса така се зарадва, че забрави дори за снимките.
- Много добре. Вие какво правихте? – всъщност не искаше да знае, защото се досещаше, че е бил с Катя.
- Прибрахме се.
- Исках да те питам онази вечер, когато се прибра от някакъв купон – как се прибра? Каза, че няма да повярвам?
- О, да! Докараха ме с колело :D Беше вълнуващо. Бях пиян тогава, извинявай, ако съм казал нещо неподобаващо. – Неси се замисли за целувката, която й беше пратил.
- Няма нищо....
Започнаха да си говорят пак. Този чат не беше като другите. Споделяха си лични неща. Тя обаче не повдигаше темата за любовта, за Катя. Той също нищо не я попита в тази насока.
Няколко вечери протичаха така. Ванеса правеше през деня всичко механично и нямаше търпение да се прибере и да пише на Илиан. В началото чакаше все той да я търси, което наистина работеше. И тя беше щастлива. След това започна сама да му пише, защото нямаше търпение. Искаше да знае как е минал денят му, дали е добре. Разменяха си песни, пращаха си снимки, обсъждаха любимите си групи. Всичко беше идеално.
Една вечер Ванеса беше излязла с майка си да търсят нов миксер. Преди време Неси беше видяла, че Илиан работи в магазин за бяла техника в центъра, но тогава не й направи впечатление. Когато влязоха вътре, първото нещо, което забеляза тя, беше той.
- Fuck!
- Неси! Не така, де... Какво стана?
- Ще те чакам отвън.
- Не, недей. Аз няма да се бавя. Само искам да видиш цената на два миксера, че съм забравила очилата си и тръгваме.
- Ама аз...
- Как е?- Ильо се появи точно пред нея. Тя веднага се изчерви.
- Добре. Супер. Счупен...по-скоро не се върти.
- А? – попита той объркан.
- Извинете я. Счупи ни се миксера или по-точно прегря... Точно като нея. – погледна дъщеря си и се усмихна - Не знам какво стана. Какво ще ни предложите?
- Елате, ще ви покажа какво имаме. Нес, как си ти? Успя ли да се наспиш?- Илиан искаше да подхванат някакъв разговор. Румяна пък изобщо не подозираше, че се познават. Усмихна се, защото веднага разбра причината за червените бузи да дъщеря си.
- Наспах се, да. Даяна ми беше звънняла рано, но дори не съм чула.
Следващите думи бяха свързани само с миксери. Ванеса не спираше да мисли за косата си, за това, че е по клин и, че дори не се е поглеждала в огледалото преди да излезе. Отдръпна се настрани, като се правеше,че разглежда други неща. По едно време някой я хвана за ръката.
- Имаме и електрически – тя вдигна погледа си и видя Илиан пред нея. Чак тогава осъзна, че е застанала пред машинките за бръснене.
- Да, предпочитам електрическа, че батериите се изтощават бързо и някои места остават не обръснати...
Двамата се засмяха. Неси се опитваше да прикрие едновременно и бузите и косата си. Само ако имаше повече ръце...
- Майка ти вече купува миксера, междудругото.
- Shit! ! Честно ли? – момичето се забърза към касата. Илиан също тръгна натам.
- Е, ще успееш да й дадеш и машинката, още не е платила, има време – пошегува се той.
Тя се усмихна, но не го погледна. Мислеше, че по-зле не е възможно да изглежда. Отиде при майка си на касата. Когато стигнаха до изхода, тя се обърна. Ильо й помаха с ръка.
- Заповядайте отново! – каза той.
- Непременно. – отвърна Румяна.
По пътя Ванеса извади огледалото си и започна да оглежда всяка част от лицето си.
- Значи това е новата мишена.
- Престани да ги наричаш така. Не е мишена. Не е нищо...
- Дали? - Неси само погледна майка си и се усмихна.
Срещнаха Цецо по пътя, който предложи на Ванеса да отидат на кино. Там обсъдиха новите клюки, тя му сподели за Илиан. Понякога намираше разбиране в него, което липсваше у Даяна. Той я посъветва да не се отказва заради Катя, щом наистина й харесва. Пожелаха си успех за следващите два изпита и се разделиха.
Когато се прибра, Ванеса веднага отиде на лаптопа си. Имаше три съобщения от Илиан. Цели три!
- Как е миксерът? :D
Там ли си, Нес?
Пиши, когато видиш това, ако обичаш :)
Съобщенията бяха от преди час. Тя съжали, че ги вижда чак сега. Отговори му, но видя, че го няма. Отиде да вечеря, но през пет минути ставаше да провери съобщенията си.
-Скъпа, пристрастяваш се към тези интернетски глупости-отбеляза баща й.
- Не е това...
- Едва ли учиш точно в момента – продължи той.
- Да не си пишеш с момчето от магазина? – намеси се и майка й.
- Не..стига, де. Кога си идва брат ми?
- Утре трябва да е тук.
Не я интересуваше отговорът, просто искаше да смени темата. Дори не обърна внимание какво й се каза. Когато приключи с вечерята, отиде в стаята си. Илиан не беше отговорил. Тя се зачуди какво става. „ Сигурно е нещо важно, щом иска да му пиша. Какво ли е станало? Какво пък може да иска точно от мен? Мисли дълго. Беше много изморена и заспа рано.
На следващия ден нямаше отговор. Дойде предпоследният й изпит. Взе и него с отличен. Отново поля случая с приятелите си. С Илиан не си бяха писали три дена. Когато се прибра вечерта след изпита, видя, че й е писал. Дори не знаеше да се радва ли или да се опита да се откаже от него. Погледна съобщението. Погледна и навън – дъждът, валял непрестанно цели три дена, беше спрял най-накрая. Усмихна се и се върна към съобщението.
- Нес, как е?
- Добре, при теб?
- И при мен. Какво правиш?
- Тъкмо се прибрах. Ти?
- Скучая.
- Защо ме беше търсил онзи ден?
- Спешно ми трябваше една песен на A day to remember, знаех, че ще я имаш.
- Намери ли я?
- Да, Катя ми я прати.
- Аха. Извинявай, късно видях.
- Няма проблем.
Заприказваха се за различни неща. Илиан за пръв път спомена Катя в разговор с Ванеса. Каза, че нещо го е ядосала. Сега не била в града. След един час смислени и безсмислени приказки той написа следното:
- Искаш ли да излезем? Адски ми е скучно.
Тя пет минути стоеше без да мръдне. Погледна през прозореца да види дали не е започнало отново да вали. Не – нямаше и едно облаче. Небето беше чисто, обсипано със звезди.
Естествено, че искаше да излязат. Но какъв беше смисълът? Ако се влюби? Ако се окаже много по-готин, отколкото го намираше на този етап? Все пак имаше гадже.
Лошо ли е да излязат като приятели всъщност? Не знаеше кое е най-лошото.
- Добре и без това няма какво да правя – написа тя, след което се обади на Даяна, за да отмени плановете си с нея.
Разбраха се да се чакат в десет часа на паметника в парка. Тя не можеше да повярва – не знаеше какво да мисли, какво да чувства. Сърцето й биеше силно. Имаше два часа,а мислеше, че няма да й стигнат да се приготви. Смени дрехите си пет пъти, слага и маха грим. Накрая реши да бъде естествена, както винаги.
Навън беше вече тъмно, баща й я предупреди да внимава.
Когато стигна в парка, Илиан вече беше там. През цялото време Неси беше притеснена, че той няма да бъде на уреченото място и не можа да повярва, когато го видя. Беше толкова сладък...
- Мислех, че няма да дойдеш – каза той и й подаде ръка.
- И аз същото за теб.
Погледнаха се и се усмихнаха.
- Искаш ли да вземем биричка и да седнем някъде тук или...
- Това звучи добре.
Притесненията й отминаха бързо. Чудеше се за какво ще говорят, но разговорът сам потръгна. Говориха си цяла вечер. Този момент за нея беше велик и искаше да му се наслади напълно. Не отделяше очи от него и не спираше да си повтаря „Не може да е толкова идеален” и се опитваше да открие кусурите му. Уви, нямаше да ги намери. Не и тази вечер.
- Знаеш ли, напоследък гледам много романтични филми и много им се кефя как, като излизат на срещи, ходят на ресторант. Не, че аз държа да ям на среща или искам някакво изискано място, но придава много повече смисъл на срещата, прави я специална. Мен момчета ме водят или в тях или в клуб, за да ме напият. А и това еднообразие...
- Това звучи зле. Сигурен съм, че не е точно така. Димитър сигурно те е водил и на караоке. – Ильо се засмя.
- С Димитър всичко беше отдавна, тогава дори не знаех какво искам...
- Вие много пъти опитвахте май. Защо не потръгна?
- Не знам, всичко беше странно с него... – последва малко тишина, след което Илиан стана от мястото си.
- Искаш ли да направим нещо интересно?
- Да! Именно това имам предвид...нали ти казах – еднообразие.
- Няма да е точно среща, каквато описа, но ще импровизираме. Дори имам идея.
Отидоха до близкия денонощен магазин – купиха си крекери, средно скъпо вино, една свещ,сладолед, чаши и салфетки. Взеха кибрит, някакъв вестник от една пощенска кутия и отидоха на кея. Намериха идеалното място, което напомня маса, и седнаха на него.
- Ето, все едно съм те поканил на вечеря – Ильо сложи чашите, наля виното и подаде салфетка на Ванеса – Поръчали сте прекрасно вино, ето и крекерите Ви със сирене. Предлагам да ядете по-бързо,защото десертът Ви ще се разтопи.
И двамата се засмяха. Илиан сложи вестника като покривка и запали свещта.
След това продължиха да си говорят, хапвайки и наслаждавайки се на импровизираната им среща. Изпиха виното и станаха още по-весели, по-разговорливи.
Луната беше точно над тях, беше голяма и ярко жълта. Беше почти пълнолуние,както и те бяха си казали почти всичко. Почти.
- Предлагам да стоим, докато изгори свещта, макар че ще постоим няколко дена така като гледам. – предложи Ванеса на шега. Свещта беше доста голяма.
- Мен лично не ме бърка – отвърна Илиан и се усмихна.
След около два часа обаче решиха да си тръгнат, защото им се доспа, а и вечерята сякаш не им стигна.
- Благодаря ти, беше хубава вечер – Неси най-накрая се престраши да го прегърне.
- Надявам се – той също я обгърна с ръце, зарови лице в косата й. – Миришеш много хубаво.
- Благодаря. Може ли да постоим малко така?
- Никакъв проблем. Абсолютно никакъв.
Прегръдката беше дълга, някак чувствена. Почти идеална.
Ванеса се прибра в стаята си и се приготви за сън. Дори не пусна лаптопа си. Взе телефона и чакаше Илиан да й пише. Беше го помолила да го направи, когато се прибере, за да не се притеснява. Той й се обади точно след двадесет минути. Пожелаха си лека нощ и затвориха.
Ванеса не можа да спи. Когато все пак задрямваше, тя сънуваше него, целувките му. Знаеше, че започва да се увлича по него и това не беше добре. Вече обаче беше късно да се отдръпне, а и тя не искаше. Да, знаеше, че ще страда, но това й беше познато. Единственото ново беше щастието и непрестанното желание да бъде с този човек и нямаше да позвли да загуби тези две неща. Бяха сякаш онова, което я мотивираше да става сутрин, да диша.
Минаваха дни и Илиан и Ванеса продължаваха да си пишат. Вече се чувстваха по-близки, казваха си всякакви неща.
Неси не спираше да мисли за Илиан, което се отрази на изпитите й - изкара четворка на последния. По принцип това би я сломило, но сега не й пукаше. Мислеше само за Ильо и се чудеше кога ще може да го прегърне пак. Знаеше,че не бива да предлага да се видят, затова чакаше той да го направи. Някой ден.
Мина месец, нищо ново не се случваше. Една вечер Илиан писа на Ванеса есемес, след като тъкмо бяха се разделили в чата. Помоли я да се върне там. Тя не беше изключила лаптопа си,затова беше при него секунди след есемеса.
- Малко...ще ти прозвучи странно, но бих се радвал да дойдеш на концерта ни в „ Creepy house” в петък…
- Защо да е странно? Бих дошла, да :)- опита се да се държи нормално, но се радваше неописуемо много на факта, че той я покани. Не кой да е, а той. Искаше й се да вярва, че го е направил не като китариста на „You,me-always”, а като момчето, което държи да я вижда в публиката си. За секунда повярва в това.
- На мен ми е странно. Не мога да го обясня. Просто искам да си там. Благодаря ти, Нес! Лека нощ.
- За нищо. Лека, rockstar ;D Или cutestar...
- Както ти харесва, така ми викай– устройва ме всичко, което ми казваш. Особено, когато има „star” в него ;) Може и Патрик Стар :D
Илиан беше офлайн, а Ванеса препрочиташе този последен чат вече четвърти път. Анализираше всяка дума, търсеше смисъл във всичко, което беше написал – от запетайките до усмивките. Умираше си от кеф и искаше да сподели на някого. Време беше да каже на Даяна. Макар да беше вече към един часа след полунощ, тя се обади на приятелката си. Разказа й всичко. Изненада се от това, което чу под формата на съвет. Даяна й каза да спре да мисли толкова и най-накрая да действа. Какво като Илиан имаше приятелка? Явно тя не беше толкова важна щом Ильо се занимаваше с друго момиче. Даяна накара Неси да повярва почти на сто процента, че нещата между нея и Илиан ще се случат. Когато затвориха телефона, тя влезе във фейсбук и погледна профила на Илиан. Имаше много снимка с Катя. Видя, че преди два дена тя му е сложила картинка „I <3 you!” на стената, но той дори не я беше харесал. Направи й впечатление, че е влизал след това, защото беше пост-вал песен. „Значи просто не е харесал нейната картинка, не че не я е видял, защото не е влизал. Влизал е...” – мислеше си тя. Може би наистина Илиан вече нямаше чувства към Катя... А имаше ли към Ванеса?
Неси влезе и в профила на приятелката на Илиан – беше й писал „Обичам те!” няколко пъти преди седмици. Не знаеше какво да мисли. Просто затвори лаптопа и си легна.
Дойде петък. Ванеса още от сутринта започна да мисли как да се облече, да присъства ли въобще на концерта. Даяна отиде в тях малко преди да тръгнат към клуба,пушиха, пиха.
- Не си и помисляй да се отказваш! Ще си прекараме супер. А и какво може да стане толкова? Просто пробвай с Ильо.Ако не се получи – давай с Димитър. Сто процента още те иска...
- Дори не ми се обади след онзи път...
- Сигурно чака ти да се обадиш. Или Илиан му е казал, че е безнадеждно влюбен в теб и той е решил да се оттегли..
- Да, да. Какво си пушила?
- Знаеш много добре, ти ми го даде – момичетата се засмяха, след което тръгнаха. Отново се бяха разбрали с Цецо и Мартин, бяха извикали и още няколко колеги на Даяна, за да станат голяма компания. Влязоха в клуба и поръчаха много алкохол. Ванеса се огледа за Илиан, но не го видя. Излезе с Цецо да изпушат една саска. Концертът още не беше започнал. Знаеха, че няма да почне навреме, затова и се бяха заредили с толкова алкохол.
Илиан също се оглеждаше за Ванеса из клуба. Дори отиде при Димитър, понеже не я виждаше и помисли, че Митко може да му помогне.
- Митак, знаеш ли, че май видях бившата ти някъде тук...Не съм сигурен, но май беше тя. Ти виждал ли си я тази вечер? – надяваше се той да я е видял и да му каже, че е там. Попита съвсем спокойно и се направи на незаинтересован от отговора на приятеля си.
- Какво? Нес ли, бе? Пич, луд ли си? Тя не би дошла...
Илиан не хареса това, което чу, но и нямаше вече време да я търси. Отиде да настройва китарата си. Димитър пък се запъти към бара, за да пие вода. Погледна навън. Видя, че Ванеса е пред клуба. „Илиан беше прав! Идеално! Сигурно е дошла заради мен. Хубава вечер се очертава!”. Митко се присъедини към групата – останалите момчета вече се бяха качили на сцената и се подготвяха.
Цецо и Ванеса влязоха тъкмо на време. Емо откриваше концерта, като отново разказваше глупави шеги. Повечето от хората вече бяха пияни, така че се смяха без проблем. Неси погледна към сцената, очите й се спряха автоматично на Илиан. Позна го по кецовете, беше тъмно и дори не видя лицето му. Един прожектор светна точно в очите му след секунди и тя видя, че той също е спрял погледа си върху нея. Ванеса се усмихна и седна на масата при приятелите си. Очите й обаче останаха на сцената, залепени за красивия китарист - нейната звезда. Илиан се успокои, че момичето му беше там.
Когато Емо разказваше последната си нелепа история, Неси получи есемес от Ильо:
„ Много си хубава тази вечер. Изчакай ме след последната песен – „Makes no sense”– може да се разходим, aко искаш? Чакай ме на ъгъла до знака. „
Беше пийнала, а и тревата си казваше думата. Отговори му веднага, без да изчака трите минути да минат:
„Естествено. И ти изглеждаш супер ;)„
Илиан видя, че тя му пише, затова продължи да държи телефона си, макар че приятелите му започнаха да свирят.Ванеса се трогна от това. Сърцето й биеше все по-силно, усещаше странни тръпки по цялото си тяло. Никога досега не беше чувствала толкова емоции едновременно, свързани само и единствено с едно момче. Единственото момче.
Даяна, Ванеса и момчетата бяха най-шумната компания в клуба. Те си прекарваха чудесно. Наближаваше последната песен и пеперудките в стомаха на Неси започваха да пърхат. „Явно не съществува такова количество алкохол, което да ги спре” мислеше си тя.
Ванеса беше седнала до Даяна и не спираше да й обяснява колко много харесва Илиан. Макар че цяла вечер това се говореше, на Дидка не й омръзваше. Обичаше, когато приятелката й е щастлива. А да говори за момче по този начин, досега не се беше случвало. Неси беше спряла да се притеснява, че може да урочаса нещата. Просто искаше да говори за китариста.
Когато свърши „Макes no sense”, Ванеса се запъти към вратата. До нея обаче забеляза Катя, която снимаше с телефона си сцената и по-конкретно - Ильо. Неси се обърна, погледна към Илиан, който се здрависваше с хора зад сцената. Не знаеше какво да прави. Той й беше казал, че Катя нама да идва на концерта. Дали я беше излъгал? Знаеше, че е правилно да си тръгне, а и Ильо сигурно предпочиташе да прекара времето си с приятелката си. Но пък така й се искаше да го пегърне, да го целуне дори...
Тя излезе от клуба и тръгна към знака. Приближи го, след това го подмина. Тръгна към спирката. Чу някой да вика след нея.
- Нес, чакай! – крещеше почти прегрякнал Митко.
- А, здравей...
- Благодаря ти, че дойде! Не те очаквах... Много се радвам!
- А, да...за нищо, Митко. Тъкмо си тръгвах...
- Много рано...Искаш ли да те изпратя?
- Няма нужда. Но може утре да се видим, ако искаш? – дори не знаеше защо предлага. Тя не искаше да се вижда с него.
- Разбира се! Ще ти се обадя. Приятна вечер тогава!
- И на теб – Неси беше съвсем другаде, не обръщаше внимание на диалога.
Прибра се и моментално си легна. Пусна музиката си и потъна в мисли. Телефонът й звънеше – Даяна. Ванеса изключи звука му и започна да пее на висок глас. Майка й и баща й бяха на село, нямаше с кого да се съобразява.
Навън заваля силен дъжд. „ Винаги времето е в тон с настроението ми. От днес сигурно само ще вали...” бяха мислите в главата на момичето. То стана и затвори прозореца.
Телефонът на Ванеса продължи да звъни и тя реши, че ще е уместно все пак да го вдигне и да каже на приятелите си , че се е прибрала, за да не се притесняват. Вдигна, без дори да погледне кой всъщност звъни.
- Аз съм си в нас вече, нещо ми стана лошо... – извика тя, понеже от музиката й не се чуваше нищо.
- Добре, аз помислих, че си предпочела друг концерт. Доста е шумно там при теб – A day to remember?
Ванеса погледна телефона си – вдигнала беше на Илиан по погрешка.
- Да, те са...
- Защо си тръгна? Нали щяхме да се видим?
- Ами нещо не ми беше добре...
- Сега добре ли си?
- Да, по-добре.
- Супер, ще се видим значи.
- Не, аз съм в нас вече, не ми се ходи никъде.
- Просто отвори вратата, няма да ходиш никъде.
Неси погледна през прозореца и видя сянка пред вратата. Посегна да я отвори, но се спря. Замисли се за секунда и отвори. Ильо, целият подгизнал, веднага я прегърна и я целуна. Моментът, който тя чакаше Бог знае от колко време, беше реалност. Толкова страст,толкова силни чувства искряха от тази целувка, че всеки можеше да прочете историята им само като погледне вплетените им тела и начина, по който притискаха ръцете си една в друга.
- Знаеш ли откога искам да го направя? –прошепна той в ухото й като нежно погали бузата й.
- Аз също...
- Тогава защо те нямаше до знака?
- Видях Катя...нали нямаше да идва? Исках да ви оставя двамата...
- Каза, че се връща утре. Нямах представа, че ще идва...
- Искала е да те изненада...
- И го направи.
- Защо не си с нея сега? – Ванеса съжали, че зададе този въпрос.
- Защото се разбрах с теб. Исках да съм с теб.
Тя го дръпна вътре и затвори вратата. Целунаха се още веднъж. Още по-чувствено от предния път.
- Мисля, че много ми харесваш – сподели тя.
- И ти на мен. Всичко е голяма бъркотия....
- Имаш приятелка...
- Знам...
- Нека не говорим за това, окей? Искам просто да легна до теб, да те прегърна и да останем така...завинаги. Или поне за час – опита се да се усмихне, но не успя. Погледна момчето в очите.
- Звучи добре. – той отново погали бузата й и я целуна.
Двамата се сгушиха на канапето и дълго се гледаха, без да си кажат каквото и да било. След известно време Неси се надигна леко, погледна в очите на Илиан и каза тихо:
- Ужасно много ми харесваш!
- Ти на мен в пъти повече. Пъти пъти повече, отколкото дори можеш да си представиш, Нес. Чак е нереално! – отвърна той и я целуна по челото.
Заспаха сгушени един в друг. На сутринта закусиха, гледаха филм, слушаха музика. Забавляваха се. Когато стана време Илиан да си тръгва, се прегърнаха и постояха в тази поза близо две минути. Те ги усетиха като вечност – времето беше спряло.
Погледнаха се в очите и нищо не казаха. Неси се отдръпна и отвори входната врата.
- Още вали... – каза тя и погледна към небето. Предполагаше, че и в нея ще завали, когато Илиан си тръгне. Знаеше, че всичко ще свърши със затварянето на вратата.
Ильо се усмихна, хвана ръката й. След това я целуна, сложи я до сърцето си. Секунди по-късно я пусна нежно и тръгна.
- Нека вали.... – каза той и изчезна в далечината.
Тя дълго гледаше след него.
Ванеса се прибра и легна на канапето – там, където лежеше до преди броени минути той – неиният принц. Разплака се. Знаеше, че не трябва да го вижда вече. В този момент осъзна, че го обича.
Телефонът на Ванеса извибрира – имаше есемес – „Няма да те загубя, Нес!”. Сълзите й станаха по-големи, по чувствени.
Целия ден Неси прекара на канапето. Даяна дойде вечерта със сладолед. Дори не опита да развесели приятелката си. Знаеше, че е прекалено нереално Илиан да остави Катя. Просто беше там за упора на Ванеса, без да говори дори.Не искаше да я заблуждава.
Телефоноът на Неси звънна към осем вечерта. Двете момичета се хвърлиха към него с надежда – беше Димитър. Ванеса не вдигна.
Когато Даяна си тръгна, Неси влезе в скайп. Илиан беше там, но не й писа. Тя четири пъти тръгна да му изпраща съобщение, но се спря. Знаеше, че няма смисъл. Навън все така валеше, небето беше мрачно – не се виждаше и една светлинка. Ванеса дълго гледаше към него и търсеше поне една звезда – напразно. „Явно всички звезди се скриват, когато ти трябват най-много” – помисли тя и дори записа тази мисъл с маркер на прозореца. Илиан беше нейната рокзвезда, неината пътеводна звезда, най-ярката звезда в нейното небе. Той беше единствена звезда в сърцето й – беше й всичко. Уви, облаците го скриха, дъждът отмиваше следите от обувките му пред къщата, но нямаше как да ги заличи от сърцето й.
Минаха няколко дни, в които двамата не се търсеха. Неси не си позволяваше да изпада в депресия и правеше всичко възможно да не мисли за Илиан. Всеки ден тя гледаше прогнозата за времето и виждаше, че все ще вали – слънце не се очакваше в близките седмици. Сякаш прогнозираха живота й, виждаха дълбоко в сърцето й.
Една вечер Ванеса беше излязла с Цецо и Мартин. Разхождаха се в парка и видяха Емо на една пейка. До него имаше още двама – момче и момиче. Ванеса беше сигурна, че това са Катя и Илиан.
- Хайде да ги поздравим! – каза Мартин, който не знаеше за случилото се. Цецо обаче беше наясно с нещата.
- Ще им помахаме отдалече. Не ми се заминава с глупостите на Емо сега, а и дъждът ще се засили. По-добре да побързаме – той погледна Неси, която се опита да се усмихне, но неуспешно.
Минаха точно до пейката, на която бяха седнали другите трима. Ванеса се опита да не гледа към Илиан, но погледът и неволно се озова върху него. Той също я погледна.
- Как е? – попита Цецо.
- Бива – отговори Катя – Вие как сте?
- И при нас така – отговори Мартин.
Ванеса не се обърна повече към тях, не каза нищо. Само продължи по пътя, дори забърза крачката си. Ильо не отделяше очи от нея. Цецо видя и погледна към приятелката си. Когато ги отминаха, той я спря:
- Нес, той те гледаше...
- Е, и? Нали не бях аз там до него? Кво значение има?
- Какво съм изпуснал? – попита Мартин.
Никой не каза повече нищо.
Ванеса се прибра и седна до баща си. Той веднага забеляза, че нещо не е наред, но знаеше, че няма смисъл да пита. Прегърна дъщеря си и й подаде дистанционното, въпреки че даваха интересен мач.
По-късно Неси влезе в чата и писа на няколко човека, за да не мисли за всичко, случило се последните дни. Видя, че Илиан не е в скайп и желанието и за всичко изчезна. Изгаси лаптопа си и си легна. Хвана първия диск, който намери – Kids in glass houses. Той не я разочарова -намери любимата си тяхна песен и усили звука. Телефонът й звънна – беше Димитър. Реши най-накрая да му вдигне.
- Митко, имам малко проблеми, ще ти се обадя след няколко дена, става ли?
- Моля те, покажи се за малко на прозореца.
- Какво? Сега ли?
- Да! – Димитър затвори.
Ванеса се повдигна бавно от леглото с почти никакво желание и дръпна завесата на прозореца. Не видя нищо. Посегна към телефона, за да звънне и да попита Димитър това шега ли е, когато чу китара. Заслуша се..
“Hey, darling, I hope you’re good tonight and I know you don’t feel right when I’m leaving...”
Това беше началото на една от любимите й песни на A day to remember. Продължаваше да не вижда никого, песента се носеше из въздуха, гласът сякаш приближаваше, а тя все така не го разпознаваше.Спря уредбата. След секунди пред нея изскочиха четири момчета – две с китари и две със свещи. Илиан стоеше най-отппред със своята китара, пеейки най-подходящата песен за тази ситуация.
“Now everybody’s singin la- la-la-la…”
Ванеса изскочи от прозореца и се хвърли върху своята рокзвезда. Изведнъж тя осъзна, че всичките й сълзи имаха смисъл, всички надежди се оказаха оправдани, всички прекрасни неща, които мислеше за Илиан, бяха съвсем малка част от онова, което тя тепърва щеше да обикне в него. Целуваха се дълго, нежно. Толкова чувствено, че дори страничните наблюдатели усетиха любовта им.
- А Катя?
- Катя я няма вече. Сега сме аз и ти. – Ванеса стисна ръката на Илиан и я целуна.
- Мисля, че имам нещо, което трябваше да ти дам много по-рано... – каза той и бръкна в раницата си. Момичето отправи поглед с любопитство към ръцете момчето. То извади кутия. Неси погледна в нея и се засмя.
- Откога я чакам! Благодаря ти за прекрасната машинка за бръснене!
- Има и още нещо – момчето разтвори дланта на момичето и сложи в нея свещта от първата им вечер заедно – Вече можем да я дочакаме да изгори, колкото и време да отнеме. Искам да съм с теб завинаги!
- Обичам те, Ильо!
- И аз теб, Неси!
Събота вечерта луната беше по-светла от всякога. Беше едва осем и половина, а градът изглеждаше вече заспал. Илиан запамети документа и взе флашката си. Качи го на нея и се приготви да излиза. Майка му се усмихна и му подаде ключовете.
- Успех, синко!
- Благодаря, ще ми е нужен.
Момчето се запъти към дома на Ванеса, но имаше една отбивка преди това. Видя се с Катя, за да сложи край на връзката им веднъж за винаги. След това, застана пред дома на Ванеса, сложи пръст на звънеца и го натисна по-уверен от всякога. Беше сигурен в себе си и нямаше какво да отлага. Отвори баща й.
- Добър вечер, Нес тук ли е?
- Да, не си ли личи? – музиката отново беше доста силна и момчето веднага разпозна песента на A day to remember. – Не е сама обаче, Митко е тук, не знам познаваш ли го. Влез, в нейната стая са.
- Не, не. В такъв случай....може ли да й дадете тази флашка?
- Добре, няма проблем. Надявам се не е пълна с вируси.
- И аз. Благодаря много. Приятна вечер.
-Момче! От кого да й предам...?
- Тя ще се досети. Довиждане.
Илиан изчезна в мрака. Тъкмо, когато Миро затваряше вратата, Димитър си тръгваше.
- Довиждане, благодаря за вечерята! – измънка той.
- Чао, Митко. – имаше нещо в Димитър, което бащата на Ванеса не харесваше.
Миро отиде при дъщеря си и й подаде флашката.
- Какво е това?
- Едно момче я донесе, каза да ти я предам.
- Кой беше?
- Каза, че ти знаеш. Отивам да си погледна чушките. И ако обичаш намали музиката.
- Не обичам – Неси взе флашката и я пъхна в лаптопа си. На нея имаше един-единствен word - файл с името “If it means a lot to you”. Ванеса се зачуди кое, „ако означава нещо за нея” и какво относно това значимо нещо трябва да последва като нейна реакция. Нямаше никаква идея за какво става дума и отвори файла. Започна да чете:
„Нощта беше тиха. Дъждът тъкмо беше спрял, вятърът отихваше. Ванеса се приготвяше за сън, понеже имаше изпит на следващия ден. Знаеше обаче, че няма да заспи веднага, затова взе лаптопа си и пусна музика..... „
Тези редове й бяха много познати. Тя отвори сайта си в интернет, в който публикуваше разни свои неща, и намери същия текст. Засмя се. Помисли, че Даяна си прави шега.
Неината история беше само две страници и дори не беше завършена. Ванеса се върна към файла от флашката и видя, че той е много по-обемен. Прескочи познатата част и отиде на онази, която очевидно беше писана от някой друг. Зачете се:
„Когато Неси наближи дома си, се сети за известието в скайп, и направо се затича. Отключи вратата и влезе директно в банята. След като си взе душ, веднага пусна лаптопа си. Баща й я беше усетил и веднага почука на стената, за да я предупреди предварително за музиката. Тя чукна обратно и зачака зареждането на скайпа си. Дори не помисли за музика. Неси отвори последните си съобщения и там беше той - чаканият ред, който гласеше: „ ??? „ .... „
Файлът беше около 18 станици, но Неси не обърна внимание. Прочете ги всичките на един дъх.
Когато стигна до последните редове, тя едва разпознаваше буквите - очите й бяха пълни със сълзи:
“- Обичам те, Ильо!
- И аз теб, Неси!”
P.S. It obviously means something to you since you read the whole thing.„
Ванеса избърса очитеси,извади флашката и тръгна към вратата. Върна се, за да вземе телефона си.
Сякаш за секунди се озова пред дома на Илиан. Той стоеше пред входа на блока и беше заровил поглед в земята.
Неси го погледа малко, след което пусна песен от телефонa си, нагласи я на определена част и махна слушалките. Опита се да запее с най-хубавия си глас, доколкото това беше възможно.
“Hey, sweetie, I need you here tonight...” Ильо разпозна гласа, разпозна песента и най-вече – разпозна своето момиче. Стана и я погледна право в очите.
- It means a lot to me! – каза на висок глас тя и го прегърна. Целунаха се.
- Хареса ми как си довършил историята ми. Не знаех, че знаеш за нея. Как въобще я намери?
- С малко помощ, трябваше някой да ми отвори очите. Нес, видях те преди месец, след това преди седмица се засякохме пред мола. Не съм спирал да мисля за теб оттогава. После прочетох и историята ти, знаейки че се отнася за мен, просто полудях. Трябва да благодарим на Даяна.
Харесах те още преди,когато Димитър ни запозна. После аз и Катя...размихнахме се с теб, май. Тогава нямаше как да стане, а така исках...
- А сега?
- Сега няма Катя. Има ли Димитър?
- Има...
- ... – момчето остана без думи.
- Но не в моя живот. Малко ме е срам сега, след като си прочел всичко това, мечтите ми...
- И ти прочете моята мечта, която е доста по-чуваствена. Ако не бях разбрал за сайта ти още щеше да се чудиш дали да ми пишеш, нали? Защо не си довършила историята?
-Нямаше да ти пиша...Не я довърших, защото не знаех какво ще стане след като го направя, а както виждаш...нямах тази смелост.
Благодатя ти за всичко, което направи за мен в историята! Всичко, което ми даде...
- Машинката?
- Не...
- Сърцето ми? – момчето смигна.
- То...и вярата в свестните момчета, в любовта, във всички тези емоции. Мисля, че има потенциа да започна да те обичам, рокзвездичке моя! Всъщност аз те обикнах още с първата страница от файла, обиквах те все повече и повече с всяка следваща.
- И аз мисля, че шансовете са добри, да те заобичам, Нес! Капна ми, мислиш ли, че ще вали? - момчето сложи ръката на приятелката си до сърцето си.
- Не мисля, че скоро ще има дъжд, Ильо! – двамата се усмихнаха и се прегърнаха.
- Ванеса, ще ме добавиш ли в скайп като се прибереш?
- Ако означава много за теб...
Песента - If it means a lot to you :)
Рейтинг: * * * * * (общо 8 гласа)
Коментари за публикацията
|
"Катя, ако още нямаш гадже, звънни ми!" ~~ гошо, 19 Март 2014, 22:50 *** |
|
"Няма как да се опишат таланта и уменията ти. Невероятна си, за пореден път се убеждавам! Поклон!" ~~ Рагнар Старк, 04 Декември 2013, 10:21 *** |
|
"Strahotno e! Iznenada me mnogo priqtno. Stra6no... mnogose radvam 4e si preminala ot depresivni kym positivni razkazi. Bravo! Well... malko pove4e opisaniq i malko po-malko geroi wouldn't hurt your work. Byez ~~ Yavor (onq ot salsata), 19 Юни 2013, 16:13 *** |
|
"Много, много ми хареса! Има нещо магическо и в същото време е съвсем реално. Браво!" ~~ м., 19 Юни 2013, 7:27 *** |
|
"Много хубава и чувствена история,страшно много ме трогна..наистина не трябва да се отказваме от човека,който ни запълва дните,прекарани в мисли за него(зависи от човека,разбира се).Малко хора заслужават сълзите на едно разбито сърце.В повечето случеи има голяма заблуда и от двете страни(от на момичето и момчето).Човек никога не знае кога и към кого ще изпита толкова прекрасно чувство - любовта.Появи ли се правилния човек,няма невъзможни неща.И ето какво може да направи едно малко старо листче, с една единствена думичка - да те направи най-щастливия човек на света! Една хартийка преобръща целия ти свят.. ~~ Даяна, 17 Юни 2013, 17:28 *** |
"
Най-коментирани: