(Гр)адски новини

Началото

03 Май 2013, 15:15 (последна корекция: 03 Май 2013, 15:16)

ДЕН 1
19.02.2013г. Първият протест на на който присъствах през живота си.Малко да си призная – бях уплашена, защото съм виждала какво се случва по тези мероприятия. Въпреки това борбеността ми и желанието ми да се слея с будните си съграждани надделяха. С един познат тръгнахме за „Пантеона” и дори подранихме. Денят без друго си беше за почит – 140 години от обесването на Васил Левски такаче нахъсаност не липсваше у никого. Когато отидохме още нямаше много хора, което ме притесни, помислих, че много малко съграждани са се събудили. Имайки предвид всички нелепици, които се случват в момента – трябваше там да бъде поне половината град. А в крайна сметка не беше точно така. Но хора се събраха така или иначе. Започнаха да прииждат от всички страни, на всякакви възрасти.Много млади, което си беше голяма изненада. Приятна! Имаше хубава българска, борбена музика и венци за почитане на Левски. Събрахме се и аз вече чувствах сърцето ми как бие ускорено, обвзе ме едно силно чувство на патриотизъм. Застанах до хората от „моята” партия и всъщност през цялото време гледах да съм около тях. Исках да бъда част от тях. И точно обратното на поведението на една жена, която се развика, че не иска да има партийни знамена, защото не искала да върви заедно с „Атака” – аз пък се горедеех и въобще, ама въобще не ме беше срам да вървя до депутат от партията. Въпрос на принципи.
Естествено се съгласих и аз, както и двете партии(ВМРО и АТАКА), че партийни знамена не трябва да има. Всички сме излязли като равни граждани и протеста не трябва да се политизира –доколкото това е възможно. Това и беше може би единственият „скандал” за целия протест(поне на който аз присъствах). От там тръгнахме към паметника на Стефан Караджа, след това се спряхме пред паметника на Свободата. Повикахме доста неща, от които някои наистина силни и значими. Естествено аз в началото не виках, после се отпуснах. И виках само за онова, в което виждах смисъл. Виках за всичко, което включваше думите „България”, „българи”, „герои” и т.н. като си позволих да викам и за оставка на правителството. Не и за оставка на кмета! Понеже, за да викам за подобно нещо – трябва да съм запозната с дейностите му, а нека да призная – не съм.
След това отидохме пред общината, за да повикаме и там. Хареса ми презрението, което показахме към управлението, като застанахме с гръб към сградата на Общината. Леко просташко, но пък и остроумно ми се видя това, че всички вдигнаха средни пръсти. Е, аз не го направих, но все пак си беше оригинално. Постояхме малко и отидохме на кръговото, където за символично време затворихме движението.
Чувствах се добре през цялото време. Дори един познат ме попита „ Как е?” аз отговорих „Патриотично!” и двамата се усмихнахме.
Държа да отбележа, че като цяло знам, че тези протести няма да направят нищо кой знае какво. Само че аз няма как да знам, че народът ми е на улиците и се бори за мен, а аз да стоя в нас и да пиша безсмислени коментари във фейсбук. Чувствам се горда от факта, че съм българка и няма как да не застана до всички тези знамена, да защитя правата си, да подкрепя останалите.
И да оборя друго повърхностно и тъпо мнение – знам за какво викам. Описала съм го и неотдавна в сайта ми – аз докато не се почувствам добре, докато роднините ми не започнат да живеят добре, ще имам за какво да протестирам, ще искам промяна. „Не знят за какво протестират” – списъка е много по-малък с нещата, за които не искаме да протестираме. Всички, които уж много разбират явно искат да убедят останалите, невежите, крещящи по протестите- че те живеят идеално и няма какво да искат повече. Дори така да е, има още много,много хора, които търсят справедливост и се надяват на минимални, но нужни обстоятелства,за да преживявват.

ДЕН 2

20.02.2013г. - Сутринта станах сравнително рано, понеже трябваше да ходя на практика. Видях дългоочакваната вест – Правителството подаде оставка. Имаше много спекулации, много коментари и статии на некомпетентни хора, които все трябва да пишат и да се изказват. Важното беше, че се оказа вярно. И аз, като човек, който разсъждава трезво само от управлението на това правителство – мисля и разсъждавам и съм поне малко запозната с нещата от началото на тяхното управление. Не и п реди това. И си го признавам – за разлика от всички други многознаещи фейсбукманиаци, които все много разбират, а още не могат дори да пишат правилно.
Затова сега си позволявам да обвинявам ГЕРБ, а не говоря за Станишев, за царя. Защото тогава не съм била заинтересувана, била съм малка и най-важното – не съм разбирала въобще за какво става дума. Много е лесно сега хора на по 15-20 години да говорят какво е било по времето на комунизма, без да са живяли тогава. За мен не е правилно да обсъждаш неща, на които не си бил свидетел. Да, може да си чел, учил, чул разни работи – това може да ти дава право да изказваш мнение, но в никакъв случаи не те прави компетентен.
Мисля, че по-ясна не мога да бъда. И трябва да изясня нещо – естествено, че не казвам, че искам да върнем „стари физиономии” на власт. Не, не искам. Това същност е основното, което трябва да променим. Другото, което не разбирам – като всички казват „Сега ще върнете Станишев и всичко ще стане дори по-зле”. Ами...като всеки човек разсъждава така – как ще го върнем? Нали все някой трябва да гласува за него. Абе...какво да говоря? Пълни безхаберници.
След оставката и аз не знам какво да очаквам – дали ще бъде по-добре? Дали ще бъде по-зле? Дали всъщност в крайна сметка всичко ще остане същото? Не знам, но си мисля, че опита си струваше! Да опитаме да направим дори малка промяна – за това трябва да се борим. Говоря за младите и съвестни хора, понеже това е нашата страна. И за мое съжаление – познавам сигурно 3-ма такива. Всички останали, извинявайте, но това, че пишете дълги и недообмслени коментари, не означава абсолютно нищо. Дори говори зле за вас. В крайна сметка „Дела трябват, а не думи”, което скандираме и по протестите. Ако искаш нещо – трябва да се бориш. А под борене не разбирам да стоиш и да пишеш по стената си колко си възмутен от събитията и само да чакаш някой да те върне на земята, да ти обясни каква е реалността, че да започнеш да се заяждаш и да викаш антуража си да те защитава, защото си насран отвсякъде и идея нямаш за какво говориш дори.

ДЕН 3

21.02.2013г. Вторият протест, на който присъствах. Той според мен беше по-безсмислен и неефикасен. Особено поради факта, че бях заобиколена от хора, които съм сто процента сигурна, че нямаха и бегла представа какво говорят. Видях познати,които са неграмотни и бяха там само за да се сбият. Викаха „Оставка” и „Долу Бойко”, когато това вече беше факт... Да, тези хора, не знаеха защо са там – но това не значи, че не трябва да са там и да се борят с народа си. Естествено, всички живеем в една страна и имаме сходни проблеми – ще се повторя, но всеки има причина да протестира.
Събрахме се на Халите, тръгнахме към Общината. Там стояхме доста време, всеки имаше възможност да се изкаже, да говори пред останалите. Виждате ли, самата огранизация не беше префектна, но хората правеха и даваха всичко от себе си. И в такива моменти – просто няма с какви подсъзнателни цели да го правиш. Никой не печели пари, никой не печели награда. Камери? Снимат те точно 3 секунди и то по кабеларки – не е голяма слава. Всички се прибираме равни – по начина, по който сме излязли на улицата. И чувството да си част от нещо толкова голямо и отдадено на една обща и свята клауза е неописуемо – всички бяхме приятели, братя, сестри.
И пак ми зададоха въпроса: „Какъв е смисълът?”. И изобщо задаването на този въпрос прави хората невежи и незапознати. Смисъла е в символичното събуждане, в това, че най-накрая имаме ясна гражданска прозиция и се опитваме дори да я заявим. Може да не промени нищо, но означава много. Защото народът вече знае прекалено много и няма да си мълчи повече. А и ние, протестиращите, сме суверена. Ние даваме властта, ние я вземаме. Промяна рано или късно ще има, защото без народ – няма държава. In your face, глупаци, които дори тези елементарни неща не знаете.
Хора ми казват „ аз говорих с най-големия патриот и дори той не е по протестите”. WTF? Патриотизмът на кантар ли се мери? И това пък как въобще е показателно? Да, някой казва мнението си, звучи интелигентно и нека е прав. Окей, логиката е желязна.
Другото, което ме кара да се заливам от смях – някакви нещастници, които коментират постоянно един и същ пост. Самото коментиране е тъпо, но съм съгласна, че един път е хубаво да изкажеш мнението си, когато виждаш, че другите говорят глупости. Но един път! Защо, по дяволите, ще коментираш след мнението на всеки и ще си компетентен по абсолютно всичко, което ще се спомене? WTF, people? И защо въобще трябва да се изказваш след всеки? Нали сме в демократична страна? Всеки казва, каквото мисли. Не е нужно накой глупак пък да оборва всичко, което се казва след него. Това не е знание, не е компетентност, а чиста простотия! И там приятелчетата му, които и те през коментар доуточняват някакви безсмислени неща... Просто не мога да повярвам как до преди месец из смотания фейсбук никой нищо не споменаваше за политика. Говореше се само за лентите на Бойко, защото хората само това знаеха. И днес само това знаят, обаче се правят на интересни. Сега изведнъж само за това се говори. И защо, по дяволите, ще си пишеш мнението във фейсбук? Много е лесно ей така да говориш. Ама излез като толкова знаеш, кажи го пред народа, бъди част от него. Толкова подло и пошло е всичко, че чак думи нямам. По време на парламентарна криза всички разбират от политика. Обаче преди два месеца, когато аз споделя някоя информация за Волен Сидеров или нещо интересно от политическия живот, няма кой да го хареса. Сега, ако го направя, ще се юрнат всички да коментират и да знаят повече от самите държавници...
След като всеки желаещ се изказа пред Общината, отидохме отново към кръгвото и този път спряхме движението за около 10 минути. Аз лично, както и тогава казах, не виждам смисъл в това. Нали и тези хора в колите са част от нас? Защо трябва да бавим тях, вместо да го оставим да се приберат вкъщи? Но...щом е част от протеста, изпълнявам и аз.
Забравих да спомена, че пред Общината отново се викаха сериозни неща, като естествено не беше пропуснат и кметът ни. Аз изпитвах презрение, понеже е от ГЕРБ, но лично отношение реално нямам, защото дори програмата му не съм чела и не следя какво прави за Русе. Отново казвам-не съм си позволявала да крещя нищо против него и няма да го направя, ако не се появи основателна причина. Хората викаха да слезе при нас, да обясни защо не е направил определени неща(свързани с канализацията на Русе най-вече). И аз се зачудих – той въобще в Общината ли е по това време? Оказа се, че е .
На кръговото полицайте попитаха едно от момчетата( като мен, член на АТАКА) какво ще правим сега. Бях до тях, чух целия разговор. Той решаваше на момента, всеки можеше да предложи маршрут. И полицаите не ни спряха, просто попитаха накъде ще ходим. Благодарни бяхме както на първия, така и на втория протест, че те бяха едва ли не част от нас. Нито са ни спирали, нито са се карали за каквото и да било. Бяха през цялото време с нас и само наблюдаваха за безредици.
От кръговото тръгнахме към международното. Това беше може би най-безсмислената част от протеста –вече беше сравнително късно и нямаше дори коли, които да спираме. Въпреки това, макар че намаляхме драстично, останахме заедно и довършихме започнатото. После единодушно решихме, че и полицаите, на които сме благодарни, че ни оставиха да стигнем до там, имат нужда да се приберат също и да починат. Разделихме се спокойно там и всеки пое по пътя си. Остана само протеста в неделя, който уж е най-важен, национален.
Прибрах се чак от международното до у нас с един приятел. Говорихме си много по пътя, което беше идеалния завършек на такава продуктивна вечер.

ДЕН 4
22.02.2014г. – 10:00 часа в Общината среща с кмета на град Русе( с мен и колегите ми от университета). За мен това беше малко парадоксално, понеже на предния ден бях пред Общината сред хора, които искаха оставката му. Въпреки това не ми беше излишно да се срещна с него точно по това време – нямаше как да не изрази и своята позиция.
За мое огромно съжаление той не беше толкова противен, колкото се надявах. Дори на моменти ми харесваха изказванията му. Естествено, че това е и целял и надали всичко, което каза е вярно, но самият той си има своите плюсове. С един колега достигнахме до заключението, че той наистина говори като Бойко и на много места вместо да казва „ние”, той казваше „аз”. И самият му изказ не беше на нивото,на което трябваше да бъде за говорене пред такава аудитория и от човек, заемащ такава длъжност. А и сам той няколко пъти изтъкна, че винаги е бил отличник и първенец.
На няколко пъти ни попита имаме ли въпроси и понеже ние нямахме – той реши да проведе една невинна предизборна агитация на няколко пъти. Няма лошо, то се очакваше. Нарече ни и пикльовци(протестиращите), но аз не го приех лично.
Това, което ми направи огромно впечатление обаче, бяха думите му относно протеста вчерашния ден. Не се сетих да записвам от самото начало, но записах важни негови думи. Които дори си направих труда да запиша след това. И мога да кажа: цитирам дословно!

“Това, което в момента става, става с участието на млади хора. За съжаление политиката и държавата, и правителството направиха така, че за младите хора, за студентите политиката е мръсна дума, партиите са мръсна дума. Политиците/тях това не ги интересува. Затова [...] тея млади момчета и момичета, които в момента осъществяват тея безредици. Не знам дали сте чели вестници и изобщо не знам четете ли вестници, но съм сигурен, че много сте активни в интернет, във фейсбук. Аз бях в тая сграда и снощи го видях тоя протест и слушах какво се говореше. Бяха триста човека – един провален политик с двайстина младежи, част от които са непълнолетни, част студенти – правеха всички провокации. След като митинга се размина по негово (указание) те тръгнаха на две групи. Двадесет човека, понеже са малко, по пет седнаха така да затворят пътя към „kafland”, затвориха малко тука… но това е вече гражданско неподчинение.И участието на тези хора в това мироприятие, мирно – което наистина мина мирно е опоручено от ето тези, хора, които направиха това гражданско неподчинение и от ето този политик, който носи гражданска...цялата морална отговорност за тези безредици и за това, че лъже младите хора.”

Мога само да възразя относно „провалилия се политик”. Бях там и нито един път не чух Искрен Веселинов да дава указания относно протеста. Смятам, че за него става дума, тъй като само той беше с нас и на двата протеста. Което лично на мен ми хареса . Браво! Той дори викаше с нас! Но не е водил протеста по никакъв начин. Поне аз не съм чула...
И за едно съм сигурна – на кръговото не ни е разделил той! Както вече споменах – бях до момчето, което говореше с полицая и казваше какво ще правим. Той, а не Искрен Веселинов!
И малко се ядосах, защото в крайна сметка Пламен Стоилов е бил в сградата, дори е наблюдавал случващото се. Не, че съм очаквала да излезе, ама е някак странно... А и като не знае – нека не говори, да обвинява хората и още повече – пред студенти на обижда други политици. То бива, бива предизборна агитация, ама това е прекалено. Да, не каза имена, но аз бях там. А и за какво му казва провалил се политик? Защото (може би с купени гласове) той спечели на балотажа, а не господин Веселинов. Хм... Ми аз дадох гласа си за представителя на ВМРО, което съм споменала дори още тогава(по изборите). Е, не спечели той, но поне и сега, след време, не съжалявам, че съм дала гласа си за него. Не е ли това най-важното? След изборите , след определен период, да не съжаляваш, че си дал гласа си за определен човек.
И пак трябва да спомена безсмислените коментари на компетентните хора от фейсбук. Споменах в своя защита, че съм се видяла с кмета и затова мога да говоря. И ми се отговаря, че няма да впечатля никого. WTF? Кой изобщо ще опитва да впечатлява с подобно нещо. Такова невежество лъха от тези хора, че чак ме беше срам изобщо да отговарям. И срам и жал за горкия простак. Не е ли ясно, че го казах, защото просто очевидно има откъде да имам актуална и реална, РЕАЛНА информация? Защото той може да приказва колкото си иска неговите измислици, но аз мога да говоря с факти. После, този умник, ме пита какво общо има правото с това, което се случва в момента. И трябваше да има иконка на facepalm, ама огромен facepalm. Хора, като не знаете, защо по дяволите говорите? Голяма грешка...
Казах му, така, подсказах му – Конституционното право е наука точно за това. И той пак ме пита каква е връзката. И има една картинка на един мъж, която трябваше да сложа – един мъж с протегната ръка и пише – kill yourself. Какво ли общо има КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО с това, което става сега? С оставката на правителството, с исканията за промяна в конституцията, с гражданските протести и гражданските неподчинения, с назначаването на служебно првителство, с наближаващите избори... ? Ми...да, няма нищо общо!
И отново се подсещам –хората се питат как служебното правителство ще ни оправи. How about reading before asking?
И да отбележа – аз пиша за актуалните неща, дори за политика, от доста време. Не го правя само сега, като другите, защото е “модерно”.
На следващите протести не отидох. Къде поради невъзможност, къде без основателна причина.
В крайна сметка с протести или без – сега стоим и чакаме да видим какво ще се случи. Изборите наближават, всеки по един или друг начин прави своя избор. Дори аз все още се колебая, защото все пак това е политика. Винаги има кой с какво да те разочарова J
Въпреки всичко не съжалявам за нищо видяно, чуто и казано през тези будни дни, изпълнени с истини и човешка болка,но и опит за отвръщане на удара.
Искам последно да уточня нещо за невежите „многознайковци”. Понеже няколко пъти също ми се каза: „И какво сега като свалихте Бойко? Нали това искахте? И сега какво искате, че още протестирате?” Какво да кажеш на такъв човек? То си личи, че е прост от километри... Ние не сме искали да сваляме Бойко. Ние му дадохме ултиматум да изпълни няколко прости желания в дадено време. Той явно видя, че това време няма да му стигне и сам се отказа. Ние не сме виновни, не сме викали за това... ;) И продължаваме да си искаме тези неща, няма как...
Това е за сега. Надявам се всеки да има поне малко будна съвест и да реши нещо умно на 12.05. В крайна сметка това е нещо важно, стига наистина да успеем да променим дори и малко.