My Public Privacy
Импресии
Денят, в който...
21 Ноември 2012, 16:39 (последна корекция: 24 Януари 2014, 10:28)
Денят, в който осъзнах, че го обичам не беше от онези, които се различават от останалите.
Не беше светъл, топъл, щастлив. Дори не беше ден, ако трябва да съм откровена. Беше вечер и то съвсем нормална. Дори беше студена. Една много студена октомврийска нощ.
Въпреки че милиони пъти се заричах, че не съм обичала, не обичам и няма да обичам, аз събрах сили и кураж да напиша тези редове и съм убедена, че ги четете много след като съм ги създала(защото нямам смелостта да ги кача сега!). Осмелих се и да призная чувствата си пред самата себе си. А това е най-голямото предателство в моя свят.
Стоях срещу него и го гледах. Гледах как се усмихва, как си надига лявата вежда, как сладко си мърда ушите. Слушах как бързо, но увлекателно говори и дори на моменти не чувах реалните думи, които изрича. И всичко беше нормално – знаех, че го искам и преди тази вечер. Стомахът ми от първия път, в който го видях, започна да се свива, когато се сетя за него – нищо ново. Да не говорим за онова, което се случва в мен и с мен, когато го погледна.
Но това са нормалните неща, това усещаш, когато искаш нещо от някого.
Нощта минаваше без нищо да се случи, без аз да се надявам и да има какво да очаквам да се случи. Но нещо все пак стана. Отбягвах погледа му, защото наистина боли, когато гледаш нещо, което адски много искаш, а не можеш да имаш. А и е ужасно да се преструваш, че не се интересуваш, когато няма как да си по-заинтересован.
Но все пак погледнах в очите му отново и въпреки болката не спирах да се усмихвам. И нито една от усмивките ми не беше изкуствена. Няма и да бъде, дори отвътре да умирам.
Защото той ме прави щастлива, противно на всякаква логика. Всичките сълзи си струват само да седна и да си „полафя” с него за половин час. И в един момент просто ми стана ясно – аз не само мога, но и искам да излизам с него, въпреки факта, че той ме приема само за приятел. Осъзнах, че това не е пречка и съм готова да го направя.
Ако това не е любов, значи никой не може да ме убеди, че тя съществува.
Ако любовта е най-силното чувство – аз не мисля, че може нещо да е по-силно от това, което изпитвам сега. Гледайки в очите на момче, с което никога няма да бъда, слушайки за приятелката му, която той адски много обича, аз продължавах да се усмихвам, макар да не спираше да боли. И усетих нуждата да бъда до него, да бъда с него, независимо той като каква ме приема. Имам нуждата от усмивката му, каквото ида ми причинява тя. Не мога дори вече да се надявам на нищо от него, но в мен абсолютно нищо не се променя. Нито той в очите ми, нито сърцето ми към неговото.
Обичам го и това вече няма как да отрека. Защото в момента, в който осъзнаеш, че вече дори не се бориш за невъзможното, а искаш само да се доближиш съвсем малко до него, нямаш право на грешен отговор. Верният е само един – обичаш!
И като махнем сълзите и огромната болка, аз наистина съм щастлива и му благодаря. Защото върна в мен надеждата, доказа ми, че любов има, без дори да се опитва да ме убеди словесно. И аз отново заживях в един красив свят,в който все пак е останало нещо хубаво. А дефиницята ми за хубаво е крайно стеснена...
Да, може да не мога да имам нещото, което искам в момента, но се радвам, че го познавам. Радвам се на всеки момент с него, колкото и далеч да е всъщност той от мен. И държа да се знае, че аз по никакъв начин не се опитвам да го отделя от приятелката му или да го спечеля. Не! Единственото, което правя, е да се преструвам. Преструвам се, че не се интересувам, че изпитвам това, което и той. И така улеснявам и двама ни. А може би само него, но за мен и това стига.
От цялата работа – няколко промени са вече налице в живота ми. Плача по-често от обикновено, но и се усмихвам повече. Вече има дни, в които ставам, чувствайки нещо повече от апатия. Знаейки, че просто МОЖЕ БИ ще го видя някъде, за секунди. И най-основното – не спирам да пиша за любов, което не е в мой стил. Естествено обаче, не само пиша, аз вече вярвам, че я усещам.
За мен главното в дефиницията(на уникалната дума”любов”) е това – да искаш някого, знаейки, че не можеш да го имаш, но въпреки това да искаш да дадеш всичко за него. Без да се надяваш на нищо в замяна – това е основното! И не е ли един парадокс, че за мен любовта излиза всъщност само онази обич, която е реално едностранна? Може би просто тя е най-чиста, силна и устойчива.
Може би човек не може да казва, че знае какво е любовта, без да е изпитал точно тази „безизходица”. Това е и есенцията – болката от невъзможността, но и щастието от силата, с която се усмихваш на вероятно най-голямата болка в живота си. И точно тази усмивка е по-искрена от всичко друго, до което някога си се докосвал. Макар да ти струва скъпо....тя си остава истинска. Точно толкова, колкото и болката.
19.10.12г.
P.S.Когато осъзнаеш, че човек не е толкова идеален, за колкото си го смятал, става по-лесно да говориш открито за подобни неща. Още повече, че всъщност може би те е наранил повече, отколкото си смятал... Въпреки всичко не съжалявам за нищо написано и ще се радвам повече хора да го изпитат :) Това е и причината да го споделя тук.
21.11.12г.
Рейтинг: * * * * * (общо 11 гласа)
Коментари за публикацията
|
"Жалко, да. Много жалко..." ~~ Peps, 04 Февруари 2014, 19:25 *** |
|
"Жалко за това момче, че губи такова момиче като теб! ~~ Ice Man, 02 Декември 2012, 15:03 *** |
|
"Ti? Liubov? Koi e kusmetliyata?!" ~~ fen, 22 Ноември 2012, 14:53 *** |
|
"Радвам се ~~ Peps, 21 Ноември 2012, 18:19 *** |
|
"Права си. Ама хубавото е че като чета за твоите проблеми се чувствам по-добре. ~~ ., 21 Ноември 2012, 18:12 *** |
|
"Няма нужда вече да ме оценява, не съм и целяла нищо такова ;D ~~ Peps, 21 Ноември 2012, 17:15 *** |
|
"Жалко е колко много хора изпитват това към човек, който никога няма да има представа. Хубаво е всеки да има такава тръпка в живота си и се надявам някои ден твоя пич да разбере и да те оцени правилно. " ~~ ., 21 Ноември 2012, 17:08 *** |
"
"
той пича ще се оосъзнае,ама късно. Да видим колко влюбени ся ще драснат смели коментари. Ама е много силно, добре че си решила да го качиш макар и късно. "
Най-коментирани: