Проза

Misery loves company

20 Ноември 2011, 12:08 (последна корекция: 21 Ноември 2011, 9:28)

Здравей, Самота. От доста време не беше идвала - минаха цели 12 часа.
Какво ново? Май напоследък си доста заета? Посещавала си много приятели, така чувам. Не, не ме разбирай погрешно, аз не бих се разсърдила, ако идваш по-рядко... Но на теб май ти харесва в моето сърце. Дори наемът не е много - 56 минути сълзи на всяка вечер. Аз им се наситих, вече имам достатъчно...
Скоро може да оставаш и през деня - ще бъде безплатно. И без това едва ли имаш още много да даваш, или по скоро, аз не знам имам ли сили да искам повече.
За него ли ще говорим отново? Ако е така, значи ми носиш от любимите лакомства - ужасни мисли, обвити в тъга, поръсени с много въпроси "къде е той, защо не се обажда", с глазура от мноoooго тъга. О! Благодаря!
Може да започнем вече, настани се удобно върху сърцето ми, не се събувай. Няма нужда. Виждам и че си с високите си и остри токчета. Не, не ги събувай! Само избърши краката си върху душата ми. Тя и без това за друго не става. Как е той? А-а-а-а! Ти не си ходила при него? Заменил те е? Новата му приятелка е Безсърдечността, така ли? Е, нищо. Аз поне ще остана с теб завинаги... (to be continued).

11.07.2009г.

Рейтинг: * * * * * (общо 4 гласа)